Култура / Брой 1 (3024), Януари 2026

„Пилигрим от края на света“, Борис Христов, приписка Иван Станков, Фондация „Комунитас“, 2025 г.

Книгата излиза и свършва. За дни. Тиражът е изчерпан, ще трябва нов. Книгата е „Пилигрим от края на света“, неин автор е Борис Христов с приписка от Иван Станков. И още двама: Сирнорил и М., „Надолу от Бог“, и Мартин Христов, „Най-умната глупост“. Но не, не е книгата колективно дело, скрепява я могъщата фигура на поета, намерил уют в Лещен и оттам провождащ сигнали за доброта, за красота, за творчество. Всякакво творчество: словесно, картинно, естествено, етично и естетично. Вдъхновяващо творчество, което не свършва. Никога… За разлика от книгата, чийто тираж свърши. За дни…

От приписката научаваме как се е появил този Сирнорил, шестизмерното ефирно „същество от друго измерение“, едновременно „човек и птица“. Дължи се появата му донякъде на Държавна сигурност, тази вездесъща Държавна сигурност, която също е от друго измерение, но не ефирно, а пъклено. Та на тази пъклена ДС Борис Христов хич не ѝ допадал, направо я вбесявал (кръстила делото му „Недоволния“, защо ли?!). И измислила коварен план, подъл – измислила му двойник. Възползвала се от популярността на поета, който след стихосбирката „Вечерен тромпет“ (1977) станал знаменитост. Нейният тираж, между другото, отново свършва за дни, варненското издателство „Георги Бакалов“ прави второ издание: „Поради големия интерес към „Вечерен тромпет“ следва второ издание на книгата – този път в по-голям тираж – 3200 бр.“. А Радой Ралин, този винаги нащрек за таланта възхитителен Радой Ралин, пише до Борис Христов на 1 август 1977 г.: „Но Вашият „Вечерен тромпет“ вече ме държи няколко дни в екстатично състояние и всеки гост, който ме посети, бива посрещнат с прочитане на цялата стихосбирка“. ДС обаче не изпада в екстатични състояния, хеле пък в такива, когато ти се ще да споделяш стихосбирки, други активни мероприятия комплотства тя – компромати; винаги и срещу всеки свестен човек компромати. Срещу Борис Христов – понеже иначе няма шанс, висока топка е той за нея, не ѝ се дава, нито я котка, открива гаден начин как да го орезили – с двойник. Тоя двойник се пръква през лятото на 1986 г. и мами, че е Б. Х., взима борчове от лековерните, после се потапя. Тъй среща и М., заглавичква я, че ще я води при известни хора – Радой Ралин, Павел Матев, проси ѝ пари, защото не му били плащали хонорарите, успява да я ощипе с 80 лв. Но се намесва майката на М., която на срещата пред кино „Витоша“ го разобличава, пита го направо: „Кой сте вие?“. Отговорил ѝ честно и безсрамно: завършил бил психология, но работил в Държавна сигурност. И я посъветвал: „Забравете, че сте ме виждали!“. Мръсна история, позорна и обидна. Ала с щастлив край: „Но случаят с Двойника има и добра страна – той става причина за запознанството му с М., която не след дълго ще доведе в дома му Сирнорил – „същество от друго измерение“…“.

Всъщност не е странно, че Сирнорил, това същество от друго измерение, е избрало да се срещне с Борис Христов – той също е същество от друго измерение. Човек отвъд хоризонта и оттатък времето. Поет. Митичен поет. Последната книга на Дж. Р. Р. Толкин, издадена посмъртно, се нарича „Силмарилион“ и разказва как с Музиката си Айнурите сътворили света. Поетите правят същото, но с думи: „В началото бе Словото…“. Борис Христов изразява тази истина така: Когато дълбаеш, създаваш височина. Истината е изобразена с две елиптични повърхности; едната, която прилича на диаграмата на Златното сечение, е светлосиня на цвят и е поставена отдолу, да крепи горната, жълтата, която в пресичането си със светлосинята създава тъмносиньо, мастилено. С мастилото се пише, разбира се, а артериално червеното, оцветило квадрата, врязал се в Златното сечение, дава живот. Един живот, съставен от три неща, само три неща:

Три са нещата, с които живея:
ножът – за рана, защото без рана не мога.
В раната – сол. Солта ми помага да мисля.
Водата пък – с нея промивам проклетата рана,
защото съм слаб, Господи, а болката е голяма!

Толкова, само толкова. Стигат три за вечността…