Култура / Брой 5 (2958), Май 2019

„Това място беше граница, на която се проливаше кръв. Не беше артистичен проект“, казва френският художник Тиери Ноар, един от онези стотици улични артисти, оставили своя подпис върху Берлинската стена. Той e от първите графити артисти, които се разписват върху Стената през 80-те години на ХХ век. По думите му рисуването върху нея дълго време е било табу. За Тиери Ноар обаче – като чужденец в Западен Берлин, някога е било по-лесно да наруши това табу. Постепенно към неговите огромни платна – картини с прости мотиви и ярки цветове, се присъединяват още артисти. Някои от тези графити артисти създават върху бетона истински стенописи, други рисуват картини, които напомнят несръчни детски рисунки или абстрактни фигури, трети създават миниатюри, които се крият между цепнатините на стените, други рисуват комикси или карикатури.

Но картините на Тиери Ноар си остават сред най-представителните за онова изкуство на Берлинската стена – дръзко и цветно петно в един град, разделен на две. Пък и превръщат френския артист в една от емблематичните фигури в уличното изкуство.

Сред художниците, рисували върху Берлинската стена, има и англичани, испанци и американци, австралийци, мексиканци и италианци, бразилци и германци… Някои от тях са политически художници, еколози и активисти, други – почитатели на комиксите и графичните романи, има скейтъри и студенти по изящни изкуства, писатели, татуисти, философи, журналисти и музиканти. В известен смисъл обаче стената е принадлежала на всички – била е, разбира се, чудесна метафора на режима, но и съвсем истинска, така че не само да те спира и да прегражда пътя напред, но и да можеш да напишеш върху нея всичко онова, което ти се струва важно. „Дори да напишеш името си върху Берлинската стена, това беше политически акт“, казва Тиери Ноар в Thierry Noir: Painting Walls.

Какво обаче е останало от този политически акт? И как четем тези графити днес, можем да разберем от изложбата „Изкуството на свободата. От Берлинската стена до уличното изкуство“. С нея Европейската столица на културата Пловдив отбеляза 30-годишнината от падането на Берлинската стена. Историята на тази колекция е дълга, създадена е от френския куратор Силвестър Верже, който събира творбите на световноизвестни художници, рисували върху Берлинската стена преди падането ѝ през 1989 г. Години по-късно Верже кани отново някои от тези артисти да създадат произведения върху оригинални парчета от нея.

Върху километрите изрисувани бетонни блокове на Стената могат да се видят стотици идеи – като светещите галактики, които излъчват мир и спокойствие, на немския философ и журналист Хайнц Куздас, който в продължение на шест години фотографира на всеки 15 дни абсолютно всеки графит, който се появява върху Берлинската стена. Тук са и картините на Джим Авиньон, който се крие зад псевдоним и се определя като „най-бързия художник на света“, а ярките му платна сякаш са излезли от анимационен филм. Подобен е и контрастът между сивия бетон и ярките цветове на „електрическата сова“ – запазената марка на австралийския художник, базиран в Лондон, известен като Dscreet.

Графитът с целуващите се войници, сякаш е реплика на онази емблематична целувка между Леонид Брежнев и Ерих Хонекер през 1979 г., а артистът с псевдоним С215 днес има репутация на един от най-активните политически художници и съумява да превърне градчето Витри сюр Сен в столица на уличното изкуство във Франция.

Тук са и графиките на Джон Долан – истински уличен артист, който известно време живее буквално на улицата и се прехранва с милостиня, преди да се превърне в художник, чиито картини се изкупуват веднага. Повече внимание трябва, за да се открият върху бетона изображенията, създадени от мексиканеца Пабло Делгадо. Той работи с миниатюрни фигури – хора, животни и предмети, в абсурдни сюжети и ги разполага върху стената така, все едно се крият в естествения ѝ релеф. Намира пукнатини, където неговите картини да се приютят, за да разкажат своята история само на онези, които внимават за детайлите.

С други мащаби работят французинът Джеф Аеросол и Джими Си от Австрия, които пренасят върху 3-метровия фрагмент от Стената поп иконите от онова време – Дейвид Бауи и Иги Поп, от едната страна, а от другата – Лу Рийд. Три трабанта, символи на социализма, са изрисувани от Тиери Ноар, Киди Ситни и Кристоф Емануел Буше. И още картини, и още идеи, които позволяват да се правят паралели между историята преди трийсет и повече години и начина, по който я четем днес.

Впрочем днес тази изложба може да се чете и през биографиите на самите художници. Защото в известен смисъл тя е почит не само към миналото, но и към художниците, рисували върху Стената в знак на протест – цветя, крале и кралици, умиращи птици, целуващи се войници и политици. Днес тези артисти казват, че емблематичните цветове на графитите им са зависели и от късмета – каква боя ще успеят да открият в онзи момент.

Пътуващата колекция остана близо три месеца на Римския площад в Пловдив – до началото на април 2019 г. Тя може да бъде обобщена и така: трийсетина фрагмента, 17–18 тона бетон и стотици истории.