Култура / Брой 4 (3027), Април 2026

Уайлд написва този сонет през 1876 г., едва двайсетгодишен, под силното впечатление от съобщенията за зверското потушаване на Априлското въстание в България. И тутакси го изпраща на защитника на българската кауза Уилям Гладстон.

Иисусе, жив ли си, или в земята
почиват още костите Ти бели?
И Твойто възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тъмнината
и Твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се извиват
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз Твоя кръст в нощта беззвездно-черна
е плъзнал полумесецът проклет.
И ако си възкръснал Ти от гроба,
Човешки Сине, слез тук с мощ безмерна,
преди да те измести Мохамед!

Превод от английски Александър Шурбанов

On the Massacre of the Christians in Bulgaria

Christ, dost Thou live indeed? or are Thy bones
Still straitened in their rock-hewn sepulchre?
And was Thy Rising only dreamed by her
Whose love of Thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon Thy name are slain,
Dost Thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over Thy Cross a Crescent moon I see!
If Thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show Thy might
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!