Култура / Брой 9 (2962), Ноември 2019

С Павел Балев разговаря Светлана Димитрова

От януари 2007 г. Павел Балев е главен диригент на филхармонията на Баден-Баден и артистичен директор на международната академия „Карл Флеш“. Носител е на Международната музикална награда през 2012 г., на Наградата на немската критика за записите, осъществени с Красимира Стоянова и оркестъра на Мюнхенското радио – 2012, 2014 и 2017 г. Той работи с най-големите оперни звезди – Едита Груберова, Диана Дамрау, Томас Хемпсън, Рамон Варгас, Пьотър Бечала, Лука Пизарони, Анна Нетребко, Красимира Стоянова и Веселина Кацарова. През 2016 г. дебютира във Виенската Щатсопер с „Любовен еликсир“ на Доницети, както и в Цюрихската опера с „Испанският час“ и „Детето и вълшебствата“ на Равел, а в Щутгартската опера дирижира балета на Прокофиев „Ромео и Жулиета“. През 2017 г. дирижира концертите, включени в азиатската обиколка на Диана Дамрау, а на следващата година – европейското турне на Томас Хемпсън, като един от градовете беше и София.

На 28 септември т.г. Павел Балев дирижира премиерата на „Фалстаф“ на Верди в Пловдивската опера с Кирил Манолов като Фалстаф и Мариана Пенчева – Мисис Куикли. Вторият спектакъл беше на 16 октомври. Той ще се завърне отново в Пловдив на 15 ноември, а на 7 декември постановката ще бъде представена на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. На 21 декември в НДК Павел Балев ще дирижира концертното изпълнение на операта „Евгений Онегин“ на Чайковски с Красимира Стоянова в ролята на Татяна. Идната година, на 19 март, ще дирижира Софийската филхармония – Симфония № 5 на Брукнер.

Кога получихте предложението за „Фалстаф“ в Пловдив?

Идеята се роди преди повече от година и половина, тъй като аз ежегодно имам ангажименти в Пловдивската опера като гост-диригент на симфонични концерти. С Нина Найденова се познаваме от много години. Учили сме заедно в старозагорското музикално училище. От нейна страна дойде едно много луксозно предложение – кога мога да дойда и какво искам да направя. Трябваше ми по-малко от един ден да взема решението, че искам да направя „Фалстаф“ в Пловдив.

Защо „Фалстаф“ от стотици други опери?

Защото „Фалстаф“ е сред най-големите предизвикателства за един диригент. Защото имам прекрасен спомен като ученик в музикалното училище от постановката на Софийската опера с Димитър Манолов и Стоян Попов. Винаги съм бил респектиран от това, което е правел Митко Манолов като оперен диригент – един прекрасен творец, голям пример за всички нас. Този спомен и предизвикателството „Фалстаф“ ме накараха да предложа това заглавие. Освен това фактът, че можем да имаме в постановката Кирил Манолов, а впоследствие и Мариана Пенчева, ни окрили още повече. Трябва да кажа, че съм много щастлив като диригент, защото след дълго отсъствие от българската сцена откривам една цяла генерация оперни певци, които виждам за първи път тук и с които ми е изключително приятно да работя. Съставът е голям, няма да изреждам всички, щастлив съм, че ги опознах и че работя с тях.

Каква е идеята на постановката?

Нина Найденова намери много интелигентно решение. Аз го приемам безусловно, защото бързо успях да ѝ повярвам за това, което има като идеи. Тя има свое решение, а това е нещо много значимо, защото „Фалстаф“ се прави трудно. Факт е, че тя успя да събере прекрасен ансамбъл, което също е почти непосилна задача за нашите условия. Смятам, че сме на верен път.

След този „Фалстаф“ ви предстои още едно предизвикателство – концертно изпълнение на „Евгений Онегин“ в София с Оркестъра на радиото и с Красимира Стоянова.

Идеята е на Красимира Стоянова, с която работим от много години. Имаме и много хубава приятелска връзка. Тя е огромен пример за всички нас, музикантите. Не само за младите оперни певци. Аз също се уча от нея. Когато се роди идеята за това концертно изпълнение, благодарение на ръководството на радиото, разбира се, аз казах „Да“. Изпитвам необходимост да работя опера не само някъде в чужбина, но и в България и това винаги е повод за радост.

Поканени са отново няколко млади певци. Кой ги избра?

Да, някои от тях познавам. Продуцентът от радиото заедно с Красимира Стоянова ги избраха. Включих се и аз малко.

През този сезон имате ли други предложения за концерти в България?

Ще имам много трудна задача, за която се готвя от няколко месеца – Брукнер, Пета симфония, със Софийската филхармония. Това е много, много трудно и специално нещо. Поканата е от Найден Тодоров.

Пиер Булез казва, че многократно е слушал оркестъра на Баден-Баден и е възхитен от невероятните неща, които сте постигнали с него. От 2007 г. сте там. Колко време ви трябваше, за да стигнете до подобен успех?

От седмата или осмата година започна да се постига някакъв диригентски почерк и нещата да се движат по-бързо. Целият репетиционен период се скъсяваше, защото единомислието се засили. По отношение на класическия репертоар – Моцарт, Бетовен, Хайдн, настъпи единомислие как да се интерпретира тази музика. Трябваха много години и много работа – в групови репетиции, върху най-познати заглавия, работа до най-малкия детайл. Смятам, че в момента сме в състояние да поддържаме този стандартен репертоар с много малко репетиционно време.

Как планирате сезона в Баден-Баден? Съобразявате ли се с настроенията, с желанията на публиката?

Аз правя представяне на програмата преди всеки концерт. Правя го от самото начало. Познавам публиката на града и фактът, че нараства броят на нашите абонати, означава, че публиката се интересува от програмите ни. Комбинацията от непознато и познато винаги е много успешна, но при нас непознатото е романтика, класика. Не говоря за непознатата музика на ХХ в. Публиката в Баден-Баден е много специална и много консервативна. Открихме например сезона с двете приказки на Дворжак, които за първи път се изпълняват от оркестъра. Това са едни от последните му опуси – чешки приказки, направени за оркестър, които се приеха много хубаво. През октомври включихме двадесет и шест вариации на Салиери, които също много рядко се чуват на концертния подиум. Във всяка програма има нещо, което да събуди любопитството, но и да настрои публиката за нещо, което очаква да чуе.

Бяхте тук с Томас Хемпсън. Имате приятелства с някои от най-големите музиканти. Каните ли ги за вашите концерти?

Обикновено тези големи музиканти, когато са канени от големи импресарски къщи или големи концертни агенции, се обръщат към нас и имат желание ние да свирим с тях. Покрай това доверие, което съм изградил с тези световни артисти, имам възможност да вземам и моя оркестър с нас. Често съм гостувал с Томас Хемпсън на други оркестри по негова покана, както и с Диана Дамрау по нейна покана. Това е взаимно обогатяване.

Колко концерта има в сезона на оркестъра?

Имаме сериозна ангажираност – около сто и десет концерта на сезон. Правят се следобедни концерти, които преминават само с една или две репетиции или без репетиция. Имаме вечерни концерти, открити концерти, гостувания, детски, младежки програми. Правим около тридесет гостувания в чужбина на сезон. За първи път в историята на оркестъра ни предстои турне в Япония. Поканени сме от голяма японска агенция да гостуваме с двама солисти, като централното произведение ще бъде Пасторалната симфония на Бетовен в рамките на годината на Бетовен. Предстоят ни концерти във Франция, в Швейцария. Моите лични ангажименти към оркестъра са четиридесет концерта на сезон, като в повечето случаи програмите не се повтарят. Много са и това ни сплотява, прави връзката с оркестъра изключително силна. Освен това нося цялата отговорност за всичко, което се случва в институцията – програмите, финансирането трябва да се контролират и регламентират от мен, цялостното представяне на оркестъра в града, гостуванията. Това е огромно натоварване. Разбира се, имам помощници, но решаващата дума имам аз. Изпълнявам директорска, административна, финансова и артистична функция.

През този сезон имате ли срещи със световни артисти?

Да, във Франкфурт, в два концерта с Хуан Диего Флорес, на 19 декември в Кьолн с Пласидо Доминго. Предстоят и концерти с Роландо Виясон и Диана Дамрау. На сезон имаме и четири-пет програми, за които ни гостуват диригенти.

Споменахте детски и младежки концерти. Правите ли и от тъй модерните събития с филмова музика?

Правим концерти за младежи от гимназиите, като им описваме целия процес на създаване на филмовата музика, като представяме първо филма без музика, после процеса на композиране и как един филмов композитор може да запълни филма с това, което е написал. Каним млади филмови композитори, а аз имам задачата да събера музиката с филма, което също е много трудно. Като едно време – със слушалки, в които непрекъснато ми подават импулсите на кое място какво да правя, но е много интересно. Имаме концерти за най-малките. Имаме концерти, на които млади музиканти свирят заедно с филхармонията. Всичко това завършва с международната академия „Карл Флеш“, която аз ръководя. В тази академия каня най-добрите професори по струнни инструменти в Европа. Идвали са Сашко Гаврилов, нашият голям цигулар и педагог, Коля Бляхер, първият концертмайстор на Берлинската филхармония, първият контрабасист на Берлинска филхармония Яне Саксала. Това са големи творци, които идват в Баден-Баден, привличат млади имена от цял свят и работят с нас в рамките на две седмици. Накрая има три концерта със солисти, подбрани от тази академия. Нивото е невероятно! Предлагаме много награди и част от тях са ангажименти, което ни предоставя невероятен избор на много квалифицирани, страхотни млади солисти.

Идват ли българи?

Много рядко. Имаше една виолистка и един контрабасист, който сега свири в Мюнхенската филхармония.

Предполагам, следващите сезони – вашите и на състава – вече са планирани.

Да, мога да кажа, че съм подготвил предложенията до 2022 г. Това е и в мой интерес, защото и ангажиментите, които имам извън оркестъра, също се планират дългосрочно. Опитвам се да направя така, че да не отсъствам от общата работа.

Готов ли сте да споделите нещо от личния си план?

Това, което е повод за гордост, е поредният ангажимент към Виенската Щатсопер. За трети път съм поканен да гостувам. През месец май ще правя „Дон Паскуале“ на Доницети. През 2021 г. ще имам продукция на „Русалка“ във Франция, в Лимож, в един театър, с който работя от няколко години. Тази година там през януари направихме „Мъртвият град“ на Корнголд, много трудна продукция. Водя преговори и за други заглавия. Аз много обичам да дирижирам опера и няма да я оставя, нищо че в момента ръководя симфоничен оркестър. Дирижирам всяка година и балет. От девет години работя постоянно с балета в Цюрих, който е може би една от двете най-добри балетни компании в Европа, заедно с Амстердам. Това много ме обогатява. Правя по една балетна продукция, а вече ми се доверяват и ми дават премиери (смее се), дори съм част от екипа, който подготвя новите заглавия. Последната година правих премиера на „Нижински“ – постановка на най-авангардния немски хореограф Марко Гьоке, която беше с музика на Дебюси и Шопен. Тази година предстои премиера. За мен е голяма чест да поставя Walking Mad – постановка на трима различни хореографи, които правят по една пиеса с музика на Арво Пярт, Хенрик Горецки и Морис Равел.

Дори последния път в програмата във Виена бяха написали, че съм концертен, оперен и балетен диригент, което е рядка комбинация, тъй като повечето диригенти се профилират. Много от оперните колеги не обичат да дирижират балет. Смятат го за по-маловажно, което съвсем не е така. Балетните диригенти пък не смогват да дирижират опера. Слава богу, засега мога да дирижирам всичко, което поискам. Това е голям късмет. Това е щастие.

Имате издадени записи с Красимира Стоянова, дори получихте награди за тях. Планирате ли нещо ново в тази посока?

Много се изкушавам да правя така наречените „откривателства“. В това отношение ще продължа една линия, която от няколко години водя. След откриването на неизвестните произведения на фамилията Шунке, които издадохме като първи запис на света. Представихме трима композитори. Това е най-голямата музикална фамилия в Германия след тази на Бах. След това записахме произведенията на Адолф Йенсен, който е от генерацията на Менделсон и Шуман. Последните години от живота си е живял в Баден-Баден, където е погребан. Сега предстои откриването и записването на два кларинетни концерта и един валдхорнов от един късен романтик, Егон Габлер, които ще бъдат изпълнени и записани от нас. Много е интересно, защото нямам образци. Трябва сам да изследвам и да осъществя всичко това. Много по-креативно е и всичко го правим с голямо желание и ентусиазъм. Последния сезон изпълнихме – след 160 години – две фантазии за цигулка и оркестър от Йохен Йахим, които също предстои да бъдат записани, отново за първи път в света. Това е много интересна работа.

Къде откривате тези творби?

Това става благодарение на контактите, които съм натрупал. Идват колеги, които ми казват: „Имам такава и такава идея, искате ли да ми помогнете, искате ли заедно да реализираме тези записи?“. Солистката, която изпълнява кларинетните концерти, откри специално издателство, за да ги публикува. Тя ги откри, обработи и ми се довери да ги направя. Спечелил съм доверие и мога да работя с хора, които намират нови полета за изява и търсят партньори. С Роберт Лангбайн, валдхорнист на Дрезденската филхармония, сме записали други световни премиери. Това е необятно поле и много интересна задача.

Павел Балев е роден през 1970 г. Завършва дирижиране в НМА „Панчо Владигеров“ в София при акад. Васил Казанджиев и проф. Георги Робев. През 1988 г. дирижира първия си концерт, а със студенти представя концертно „Дидона и Еней“ на Пърсел. През 1993 г. получава наградата „Музикант на годината“ на радиопредаването „Алегро виваче“ в категорията „Най-добър млад музикант“. В следващите години печели първа награда от международния конкурс „Карл Мария фон Вебер“ в Мюнхен; първа награда на Националния конкурс на немските висши музикални училища; печели диригентския конкурс във Ваймар и наградата на фондация „Херберт фон Караян“; представителната награда на град Бад Хомбург. Участник е в програмата „Диригенски форум“ на Германския музикален съвет. Там ръководи майсторски класове по дирижиране. Има класове и във Висшето музикално училище в Манхайм. Бил е музикален директор на Дрезденската камерна опера, първи диригент на операта в Рощок, първи диригент и генерален музикален директор на операта в Хале.