Култура / Брой 10 (2963), Декември 2019

Уродливото джудже заблуждава погледа вече 200 години

Е. Т. А. Хофман е всеотдайно предан на реалност, която не съществува в действителността, но ние я носим в себе си. В неговите приказна, поетична, сатирична проза единствено поезията, музиката и фантазните образи, сътворени от съня и изкуството, са истинският живот. Приказката „Малкият Цахес, наречен Цинобър“ се различава от „Златната делва“, „Принцеса Брамбила“ и други негови текстове, в които романтичният пласт, поезията на съня и бленуването създават разнолик, полифоничен свят. Тя е по-близка до изпреварилата сюрреализма зловеща образност на „Пясъчния човек“ и напомня ироничния поглед на романа „Житейските възгледи на котарака Мур“.

Интерпретацията на Теди Москов по „Малкият Цахес, наречен Цинобър“, озаглавена „Фантасмагории“, беше поставена през 80-те години. Тогава българската публика бе силно привлечена от актуалната социална критика на пиесите на Станислав Стратиев и Иван Радоев, все още с голям успех се играеха „Сако от велур“ на сцената на Държавния сатиричен театър и „Човекоядката“ в театър „София“. Макар че образната система и драматургичният език бяха умишлено търсени в жанра на сатиричната комедия в широко достъпен за всеки зрител план, авторите си служеха с иносказателните и интелектуално въздействащи метафори на абсурдния театър. Клоунадните представления на Теди Москов предложиха друг вид сатирична комедия – в духа на площадния театър. Интересът на режисьора към „Малкият Цахес“ не е случаен, вниманието му е привлечено от остро критичния, гротесков стил на тази сатира. В произведенията на Хофман често присъстват изобилие от маски на комедия дел арте, както и характерният за уличното представление демократичен хумор. Аналогично, написана като сценарий за театралното представление, интерпретацията на Москов е в духа на комедия дел арте. Езикът е огрубен, директен, алегориите имат ефект на криво огледало. Фарсовите ситуации и ексцентриката са вдъхновени от приказния свят на Хофман.

Уважаема публико, ще ти разкажем историята на един урод, тоест на един министър, тоест как един урод става министър. Приканваме публиката към учудване, защото тя няма откъде да е запозната с подобен случай...[1]

Водеща в „Малкият Цахес...“ е сюжетна линия, централна за „Пясъчния човек“, която преминава през цялото му творчество – фиксацията върху погледа. Тя отвежда към философския пласт на текстовете на Хофман. Светът не е такъв, какъвто изглежда. Кое е реално – видимото за погледа или невидимото, скрито от очите? В приказката на Хофман магическото действие фалшифицира видимия образ. Омагьосано от Феята, уродливото джудже изпраща заблуждаващи сигнали към всеки, който го погледне. В резултат на тази метаморфоза на погледа всички ослепяват за истината. Бездарното, грозно джудже засенчва талантливия, красив поет и заема мястото му. Подобно на приказката на Андерсен „Новите дрехи на царя“[2], където очите виждат, но автоцензурата на разума не разрешава устните да произнесат, че царят е гол. Във „Фантасмагории“ Феята дава на джуджето вълшебен документ – който го погледне, вярва само на написаното, а не на очите си. Москов се фокусира върху социалната гротеска, прицелена към актуалната, съвременна за България ситуация на онова време. Персонажите си разменят реплики на специфичен за клоуните в цирка език в играта между видимост и същност, между маската, която всички виждат, и скритото зад нея истинско лице.

Комика: Той е грозен и недоразвит. Погледнете го! Останалите: Нали гледаме! (Четат хартията.) Надарен, талантлив, надежден, красив!

Комика: Не, него погледнете, моля ви! Вижте го! Останалите: Нали го гледаме? (Гледат хартийката.) Черно на бяло![3]

Принизявайки езика и опростявайки не само стила на автора, но и сложната двузначност на образите, интерпретацията на Теди Москов не изневери същностно на автора. Романтичният патос проникваше в текста и постановката му чрез наивистичния порив на клоуните към донкихотовска защита на прекрасното и противостоенето срещу пошлостта, тъпоумния консерватизъм и духовната слепота.