Култура / Брой 3 (2966), Март 2020

Леда Милева обича да разказва тази история – била на посещение в някакво училище, говорила с децата, чела им стихове, след това раздавала автографи, а в края на часа към нея се приближило едно дете и плахо я попитало: „Другарко Милева, вие жива ли сте?“.

„Това беше в провинцията, в едно село отдалечено, където не са ходили никога писатели“, разказва Леда Милева в запис, запазен в Златния фонд на БНР. „Но още като се влезе в училището, по коридорите висят по стените портретите на Иван Вазов, Петко Славейков. За тези деца писателят е портрет, който виси на стената“, казва Леда Милева и със смях признава, че по-интересен въпрос от този никога не е чувала.

Обичам тази история и често я разказвам и заради хубавото чувство за самоирония на Леда Милева, и заради думите ѝ, че децата от всички поколения винаги са едни и същи – любопитни и честни.

Първото си стихотворение Леда Милева пише на 9 години. Споменава го Ангел Каралийчев, който е автор на предговора на книгата ѝ „Весели балони. Детски стихове и гатанки“, издадена през 1963 г.

Тревичките почиват,
цветенцата заспиват,
а от небето сиво
се сипят мълчаливо
белите снежинки
като в картинки…

Така дъщерята на Гео Милев започва да пише детски песни и стихове – от „Зайченцето бяло“, което всички знаем, за да се стигне до детски пиеси и преводи от английски. Била е редактор в различни издателства, директор на телевизията, завежда редакцията за детски предавания в Радио „София“, представител на България в ЮНЕСКО, а също и председател на Съюза на преводачите, авторка на повече от 30 стихосбирки.

Тази лекота в писането при Леда Милева няма как да се скрие. Тя остава характерна за нея дори в по-късните ѝ години. Когато Леда Милева така и не успява да одобри нито един превод на английски език на стихотворението си „Зайченцето бяло“, защото държи текстът да остане верен на музиката на Петър Ступел, тя просто сяда и сама превежда стиховете на английски.

Този първи ръкопис на превода на „Зайченцето бяло“ може да се види в изложбата „Детският свят на Леда Милева”, открита в Столичната библиотека – неравният почерк, но и почти чистата чернова, първоначалното колебание, оградените рими и единствените две задраскани думи. Лекотата да правиш нещата, които обичаш.

На 5 февруари 2020 г. Леда Милева щеше да навърши 100 години. Родена на 5 февруари 1920 г., тя си отива на същия този ден 93 г. по-късно. Стогодишнината беше отбелязана в София с „Дни на Леда Милева“, с изложба, с валидирането на нова пощенска марка на нейно име – с илюстрациите на Маглена Константинова на любимите герои на Леда Милева, както и с паметна вечер, организирана от Столичната библиотека заедно с ДА „Архиви“ и Българския П.Е.Н. център. А една от залите в Детския център на Столичната библиотека вече носи името на писателката.

Но изложбата „Детският свят на Леда Милева“ трябва да се разгледа по-внимателно, защото сред ордените и другите отличия, грамоти и медали могат да се видят оригинални документи – фотография от 1937 г. на Леда Милева с нейни съученички от Американския колеж в театрални костюми или усмихната, на 19 години, излязла на разходка край врачанското село Караш. Има и още по-стари фотографии – тук е и най-ранната снимка на Леда Милева, направена в Стара Загора през 1920 г, когато бъдещата писателка е съвсем малка – на 6–7-месечна възраст, и гледа смутено към фотоапарата. Тук е и черно-бялата фотография от 1923 г., където Гео Милев и съпругата му Мила са прегърнали дъщерите си Бистра и Леда, а двете момичета държат в ръцете си кукли.

В изложбата са включени и първите стихотворения на Леда Милева, публикувани в периода 1940–1947 г. в детските списания: „Първи стъпки“, „Прозорче“, „Звънче“ и „Детско здраве“. Могат да се видят и безсрочната ѝ читателска карта, и поздравителният адрес от ръководството на Столична библиотека по случай рождения ѝ ден от 7 февруари 2000 г., когато ѝ съобщават, че я включват в списъка на почетните читатели.

И разбира се, тук е онази първа тетрадка със стихове на 9-годишната Леда Милева, която през февруари 1929 г. пише стихотворението „Зимен сън“ с решителен почерк и без нито една задраскана дума. Все доказателства, че писателката е била жива и я е имало. И не е само снимка от стената.