Култура / Брой 3 (2966), Март 2020 / Сцена

Син на книгите си. Разговор с Ерик-Еманюел Шмит

Ще ми се да можех да заразявам със своята вяра, но това е невъзможно, защото не бих могъл да дам доказателство, а само да свидетелствам. Не знам дали съм най-подходящият човек за това, защото съм атеист по рождение, по образование, по свое собствено желание, ако щете. Докторатът ми по философия е върху Дидро, а той е сред великите атеисти. Така че не съм аз най-подходящият за подобно откровение. Това откровение обаче беше революционно за мен. След него започнах начисто. [...]

Александър Секулов за „Одисей“ – една година по-късно

Човек има само един път за извървяване – времето на своя живот. На подарения му без причина, без основание, без заслуги, напълно случайно и хаотично собствен живот. И в този къс време, из който му е отредено да скита, той може – ако иска, ако се труди, ако вярва, ако учи, ако не се отказва – да разбере – и приеме! – смисъла на няколко думи, не повече от четири – раждане, любов, смърт и Бог. Нека са пет – и памет. Сред думите за научаване никога не е личното местоимение „Аз“. [...]