Култура / Брой 6 (2969), Юли 2020

„Толкова е кратко. Стихотворения 1969–2019“, Федя Филкова, издателство Small Station Press, 2020 г.

Петдесет години поезия и близо 150 страници стихове – това съдържа новото томче с избрана поезия и проза „Толкова е кратко“ на поетесата и преводачка Федя Филкова. Но като че ли този прочит би позволил и още едно заглавие – „Каталог на живота“, по едноименното стихотворение на Федя Филкова. Защото между тези страници са затворени не само „видове облаци и мъгли / Облаци: черни, бели, купести, тежки като олово“, но и цял свят – и тревожните търсения, и обичта, и тъгата, и дори сбогуването.

Ръкописът на първата стихосбирка на Федя Филкова престоява близо десет години в издателство „Народна младеж“. „Цветя с очи на жени“ се появява едва през 1982 г., но в настоящата книга нещата вече са поправени – началото на летоброенето е поставено през 1969 г., когато започва зрялата поетичната биография на Федя Филкова.

Сигурност

Орехче съм в шепите на мама.
Някога.
Сега снегът
единствен ме настига
и сол по раните ми сипе.
Но мама вече изпровожда
белия орел –
да ме закриля.

В „Толкова кратко“ са включени още стихове от поетичните книги „Нежен въздух“ от 1988 г., „Рисунки в мрака“ от 1990 г., „Крехко разпятие“ (2000 г.), „Моята твоя любов“ и „Второ сърце“ (2009 г.), „Нищо тъмно“ и проза от „Третата жена“ (2014 г.) – първата книга с разкази на Федя Филкова.

Събирането на едно място на 50 години поезия обаче ни позволява и да наблюдаваме не само промяната на поетическите техники, но и авторефлективността на тази поезия през годините. Както и да стигнем до откритието колко цялостно могат да звучи тези стихове и днес – толкова цялостно, че дори в един момент се изкушавам да чета напосоки, за да се опитам да уловя как времето променя писането на Федя Филкова. Истината е, че много малко се е променил нейният почерк – през годините остават запазени тази лаконичност и този усет за мярка, характерни и за ранната поезия на Федя Филкова, остава стремежът за търсене на втори, много по-дълбок план, а също и способността да открива, че голямото се съдържа в малкото.

На баща ми

Колко е хубаво,
че никой не разбира докрай
смисъла на смъртта,
ако тя изобщо крие някакъв смисъл.
Когато тръгваше,
татко ме погледна със светлите си очи
и погледът му ми беше непознат.
Познах само сянката на страха.
Страх за него, че не знае какво има отвъд.
Страх за мене, че ме оставя сама.
Иска ми се,
когато тръгна,
и аз някого да погледна така.

Между тези стихотворения – „Сигурност“ и „На баща ми“, стоят почти пет десетилетия. Поетично доказателство, че всичко е „толкова кратко“, но и че в тази колекция с избрани стихове, един необикновен „каталог на живота“, има всичко – и имена на приятели и сродни души, и диалози и посвещения на Николай Кънчев и Кенет Уайт. Появяват се имената на Александър Геров и Фредерике Майрьокер, на Маргарит Цанев – Марго, на Екатерина Ненчева и Мара Белчева, но също и на Атанас Далчев, Никола Фурнаджиев, Боряна Терзиева и Пламен Дойнов... Тук са не само близките по дух хора, които стават част от всяка биография, но се появяват и онези хора без лица – „стрелците по стихове“ от едноименния документален разказ.

„Да четеш досието си и написаното за теб от познати, колеги и приятели, е шизофренно преживяване. Тогава, веднага след прочетеното, реших да пиша за това – написах няколко първи истории, но колкото повече време минава, толкова повече губя желание. Истината за живота на Николай е в неговите стихове. Истината за моя живот – все още я помня и зная“, пише Федя Филкова в „Към разказа „Стрелци по стихове“.

А включването на тази автобиографична проза в сборника по някакъв начин допълва поезията и дори затваря кръга, защото какво значение имат литературните форми или жанровете, когато най-важното е гласът – онзи разпознаваем почерк, категоричен и ясен, толкова единен – и преди 50 години, и днес. Иначе какво по-добро доказателство, съвсем по Федя Филкова, че „животът е пълен с подробности“, но само от теб зависи „погледът ти да остане свободен“.