Култура / Брой 9 (2972), Ноември 2020

„Защо мълчите?“, обърна се към руската интелигенция носителката на Нобеловата награда за литература и член на президиума на Координационния съвет на беларуската опозиция Светлана Алексиевич. Не последва общо изявление, но мнозина публикуваха своите отговори в социалните мрежи. Вижте посланията на писателите Людмила Улицка, Олга Седакова и Лев Рубинщейн.

***

Людмила Улицка: Образец за близкото ни бъдеще

Скъпа Светлана!

Днес Беларус преживява това, което най-вероятно ще трябва да преживее и Русия след някое време. Събитията от последните седмици в Беларус са за всички нас образец за близкото ни бъдеще. При това добър образец.

Спокойният и доста инертен народ, както винаги сме смятали, се оказа по-чувствителен към зловещите апетити на властта в лицето на бездарния диктатор и се изяви по най-достойния начин, стичайки се на многохилядна демонстрация на площада пред резиденцията на владетеля, за да изрази своето мнение. Мирна демонстрация, без разбиване на витрини и палеж на автомобили.

Струва ми се, че в основата на този протест лежи чувството за собствено достойнство на хората, които не искат повече да се примиряват с властта на един полудял от безграничната си власт, тесногръд и слабообразован човек.

Нито за миг в живота си не съм харесвала властта. Никоя власт – нито сталинската, нито постсталинската, нито целия хоровод на по-сетнешните ни лидери, нито постсъветската, путинската власт.

Ала опитът на съветски човек, прекарал по-голямата част от живота си под барабанния бой на безсрамната пропаганда, ме сдоби с добър имунитет. Неведнъж съм казвала – да, днес живеем направо в „златния век“, сравним ли живота си с онзи на нашите родители и деди. Желязната завеса рухна, границите бяха отворени, винаги укриваната в съветско време информация за живота на света бликна като поток и всеки, който желае да стигне до нея, може просто да натисне копчето на компютъра си. И арестите са акуратни, прецизни, без сталинския размах...

Събитията в Беларус разрушиха идиличната ми картина за живота: стана очевидно как властта пуща зъбите си, щом почувства заплаха за безграничното си и беззаконно съществуване.

Колкото и да е изненадващо, беларуските граждани се оказаха по-чувствителни към аморалността и безсрамието на властта, а усещането им за собствено достойнство надвиши инерцията, страха и социалния мързел, с които живее в по-голямата си част постсъветското пространство.

Всички ние – говоря за моите приятели и съмишленици, които са немалко – следим с огромно напрежение новините, които идват днес от Беларус. Знаем и за арестите, и за появата на новите прекрасни лидери, и разбираме, че във вашата страна се случи събитие, което може да настъпи утре и в Русия.

Изпращам ти сърдечен поздрав, желая ти здраве и сили, пожелавам ти да живееш в страна, свободна от подобна тъпа и отвратителна власт. Пожелавам същото и на себе си, скъпа моя.

Прегръщам те,
Люся Улицка.

***

Олга Седакова: Сякаш хората са разомагьосани

Скъпа Светлана,

Вашето писмо изисква незабавен и смислен отговор: не мога да го чета другояче. Отговор, който е личен. За другите – за руската интелигенция – не мога и не бих искала да говоря. За щастие чувам гласовете на близки хора, които – всеки от свое име – изразяват същото отношение към случващото се в Беларус, което искам да изразя и аз. Преди всичко възхищение от народа, който се превръща пред очите ни в единна, безстрашна и мирна нация. Тук не става дума за прословутата „опозиция“, а за целия народ, за всички негови прослойки, възрасти и съсловия. Ние изобщо не очаквахме това, но и Вие струва ми се не го очаквахте. Това е движение с невероятна духовна красота. Сякаш хората са разомагьосани и казват с цялата си твърдост „Не!“ на подлостта, жестокостта, лъжата, обичайното унижение и са готови на всичко заради това човешко „Не!“, заради достойнството на свободата. Не виждаме нищо подобно в Русия. Остава ни да се надяваме, докато не го видим.

И нещо друго, противоположно – отвращение и ужас от онова, което си позволява да прави властта със собствения си народ: всички тия невъобразими истории на мъчения, издевателства, садизъм. Така открито престъпно – ще си позволя да кажа направо дяволско – лицето на режима никога не е дръзвало да се покаже на дневна светлина. Когато гледаш кадри, на които дузина млади мъже пребиват и осакатяват момиче, гонят тийнейджъри и подбират най-мерзките способи, за да унизят и наранят невъоръжени хора, ти се струва, че това е просто нереално. Къде са ги учили на тези неща, как са ги направили такива? Нима е възможно това да остане безнаказано?

И трето: ужас при мисълта, че именно с този режим избра да се съюзи нашата власт. Обсъждат се само формите на поддръжка: пряка военна намеса или обичайната хибридна война без идентификационни знаци. Тези решения се взимат тайно от нас. Никой не възнамерява да изслуша мнението ни по тоя въпрос. Това може да ни доведе до отчаяние. С такава подкрепа, боя се, няма да се справите...

От цялата си душа Ви желая безопасност и здраве! А също и на вашите съмишленици, и на всички прекрасни хора на Беларус.

С любов,

Ваша

О.

***

Лев Рубинщейн: Ще успеете, сигурен съм

Скъпа Светлана!

И аз като мнозина други бих искал да отговоря на вашето тревожно и горчиво послание към срамежливо смълчаната руска „интелигенция“.

Поставих в кавички тази дума, защото тя губи все повече своя съдържателен пълнеж и инструменталните си възможности. Твърде широко, твърде противоречиво се използва тя, твърде безпардонно се усвоява от всякакви мошеници и негодници, претендиращи за изключителното право да говорят и действат от името не само на „руската интелигенция“, но и на „руския народ“. Тази дума днес се цени по нашите ширини не повече от тотално обезценената дума „патриотизъм“...

През последните дни по улиците и площадите на вашата страна наблюдаваме едно величествено, трагедийно и безкрайно очароващо представление. Виждаме народ, а не население, каквото, за съжаление, наблюдаваме тук.

Виждаме народа като свободна общност от мъже и жени на различна възраст, с различно образование, културна ориентация и стремежи, обединен от общото желание за истина, справедливост, модерност. И тази обединяваща сила стана изведнъж по-мощна от всякакви различия и дори противоречия.

Тук най-поразителна е преди всичко спойката от безстрашие и упоритост с принципната и вътрешно мотивирана презумпция за ненасилие.

Виждаме не „устремени към свободата“, а ВЕЧЕ СВОБОДНИ хора, реабилитиращи с несравнимото си социално и естетическо поведение думата „патриотизъм“...

Скъпа Светлана, знам, че през последните дни сте получили и продължавате да получавате много писма като моето. И наистина се радвам, че това са частни, лични изявления, а не „обръщения на група граждани“... Няма никаква „интелигенция“ и никакъв „народ“, а само отделни хора, способни на различни форми на солидарност и емпатия и владеещи езика на съдържателното общуване.

Понякога обичам да цитирам един пасаж от писмата на Чехов, с който съм напълно съгласен: „Вярвам в отделните хора, виждам спасението в отделните личности, пръснати тук и там из Русия – независимо дали са интелигенти или мужици – в тях е силата, при все че са малко“...

Една от книгите ви се казва „Войната не е с лице на жена“.

В наши дни и вие ​​самата, и високата ви нравствена позиция, и спонтанно появилите се лидери (лидерки?) на беларуския протест, а също и съименничката ви, която, съдейки по откраднатите резултати на последните избори, стана президент (президентка?) на страната, и прекрасната и смела жена Маша Колесникова, и стотиците и хиляди удивителни, невероятно красиви, свободни и въпреки всичко случило се незлобливи женски и момичешки лица, които можеш да наблюдаваш безкрайно, свидетелстват, че войната може и да не е с лице на жена, но свободата, достойнството, съзидателната радост и решителната нежност са тъкмо с женско лице.

На първия или втория ден от многолюдните протести в Минск и в други беларуски градове написах на страницата си във Фейсбук в резултат на новите впечатления: „Беларус: хоризонтална женска революция. Дано успеят!“.

Ще успеете, сигурен съм... Може би не днес и дори не утре, ала със сигурност...

Ваш Лев Рубинщейн.

Превод от руски Димитрина Чернева