Култура / Брой 4 (2977), Април 2021

Приятелства и раздели, научни теории и книги, университети, болници и лаборатории, роднини и колеги, Лондон и Ню Йорк, Амстердам и Сан Франциско – автобиографичната книга „В движение. Един живот“ на британския невролог и писател Оливър Сакс събира наистина всичко – цял един живот, затворен в близо четиристотин страници. Или по-скоро – това е историята на един любопитен ум, който така и не се научава да си почива. И ако Хосе Ортега-и-Гасет пише, че „истинската история на човек е история на странстванията на неговото внимание“, то книга като тази, а и живот като този на Оливър Сакс са доказателство за това.

Оливър Сакс (1933–2015) е сред големите популяризатори на науката за изминалите десетилетия. Но той е добър разказвач не само когато описва пътешествията си с мотор по пътищата на Канада и Съединените щати през 60-те години на ХХ век, когато разказва за детството си в Англия през Втората световна война или когато споделя за сложните взаимоотношения с близки и далечни роднини. Сакс пише също толкова увлекателно и когато описва работата си с постенцефалитните си пациенти, когато разказва за различни научни теории или за мъките по оформянето и редактирането на една или друга книга. При него интересите към науката и литературата са толкова тясно свързани, че „Ню Йорк Таймс“ го нарича „поет – лауреат на съвременната медицина“.

Сакс се занимава с невропатология, работи цял живот с пациенти и описва толкова добре изследванията си, че неговите книги, замислени като научни издания, добиват широка популярност. Във време, когато не се говори толкова усилено за популяризация на науката, той прави точно това. Разказва за сложни медицински случаи, описва работата си с пациенти със зрителни халюцинации, аутисти, хора, които губят способността да разпознават лица или цветове, хора, които се борят с неконтролируеми тикове. И търси обяснение за всичко, което се случва в тяхното съзнание, защото „мозъкът е най-невероятното нещо във Вселената“.

Сакс е и писател – автор е на дузина книги, а у нас е познат с „Окото на съзнанието“, „Мъжът, който взе жена си за шапка“. „За добро или за зло аз съм разказвач на истории – подозирам, че усетът за истории, за наратив е универсално човешко предразположение, което върви заедно с нашето владеене на езика, със знанието за себе си и автобиографичната памет“, пише Сакс. И дава примери със семейството си – родителите му са лекари, които разказвали като приказки на четирите си деца как се решават сложни медицински казуси. Сакс изследва дори страстта си за водене на дневници, съсредоточава се върху акта на писане и признава, че този ритуал му е нужен – в процеса на писането успява да си проясни мислите, да си даде сметка какви са чувствата му, дори да стигне до определено решение на научен проблем. „Идеите са появяват и оформят в акта на писането“, твърди Сакс. И признава, че като малко момче – напълно погълнато от химията и биологията, пак е писал, непрекъснато си е водил бележки, наричали го Мастилко. „И аз май все тъй често се цапам с мастило, както и преди седемдесет години“, шегува се той.

Впрочем Сакс има хубаво чувство за самоирония – то си личи не само в моментите, когато описва самотата, болките, частичната загуба на зрение и каква сделка сключва с рака, който го атакува. По същия начин говори и за простотата и гениалността на Дарвиновата теория, и за теорията за нервалния дарвинизъм на своя съвременник Джералд М. Еделман – въодушевен като малко дете, заслепен от чудото на науката.

„В движение. Един живот“ е последната книга на британския невролог, който прекарва по-голямата част от живота си в Америка, но никога не се отказва от британското си гражданство. Автобиографията му е публикувана през април 2015 г., а няколко месеца по-късно той си тръгва. Затова тази книга сякаш е равносметка на живота му.