Култура / Брой 4 (2977), Април 2021

По същия начин, както много други ръкописи, архиви и фотографии, които съм купил. Аз съм колекционер и изследовател на българските старини. Имам много публикации в тази област в сп. „Минало“, най-вече на възрожденски фотографии и печати. Винаги казвам, че трябва да постоянстваш в диренето, необходима е и молитва, за да се появи нещо наистина важно за българската история. Непознат човек ми донесе този архив през ноември 2009 г., имаше и фотографии. Той беше забелязал, че на гърба на една от тях пише „домнул Раковски“, но не беше сигурен дали наистина това е Георги Раковски. В процеса на изследването разнищих находката.

Ръкописът се състои от 19 листа, или 38 страници, хартията е ръчно лята, с воден знак и е в добро състояние. Възможно е той да е писан в село Синещ, Влахия, в имението на Никола Балкански, който е братовчед на Раковски, или в Нови Сад. В текста се говори за много неща, има исторически позовавания на Цезар Бароний и Мавро Орбини. Идентифицирах ръкописа, когато забелязах, че на 28-а страница Раковски споменава себе си – разказва как е открил препис на житието на св. Петка Епиватска (Българска), писано от св. патриарх Евтимий. Нещо, за което Раковски пише и в съчинението си „Асеневци“. Това потвърди моята хипотеза и ръкописът се превърна в откритие.  

С кои други книги на Раковски се свързва „Падането на българското царство“? И каква е историята на самата творба?

Ще цитирам самия Раковски. Той казва следното: „Аз ся занимавам непристанно в печатания не само Горскаго пътника, нъ в друго едно полезно и нужно за наш народ списание, Падение Цариграда, с замечание любопитна умножено и с прибавление падения Болгарий на стихотворство в десетосложни размер много гладък. Обаче малко ще ся позабавя… понеже много работи има дънес печатнята, не може само мои списания да гледа. От последное надея ся да ползувам нечто и да ся лесно продаде, цена му ще е 2 цванца, съдържава 8 печатна табака. Щом го свърша, ще изпратя 1000 тела“ (Писмо до Васил Добрович в Галац, 14 май 1857 г.).

Всъщност откритият от мен ръкопис е Падения Болгарий. Падение Цариграда, както казвам, ще трябва да ида да го търся някой ден в Нови Сад или в Белград, пък може и да го открия.

Но знаете ли, за мен най-забележителното в цитираното писмо са тези „1000 тела“. Защото излиза, че Раковски в неосвободена България е замислял тираж 2000–3000 бройки, а сега, в най-ново време, първият тираж на новооткрития му ръкопис беше едва в 300 бройки. Вижте как само са се променили нещата през XXI век!

Има ли загадки в ръкописа?

Най-загадъчна за мен е четвъртата песен, „на словенским язиком произведена Иваном, син Попович“. Това е истинската фамилия на самия Раковски – нали дядо му е Съби Попович. От изследванията на Михаил Арнаудов, Иван Шишманов и Стефан Бобчев става ясно, че Георги Раковски е имал брат, когото той изгубва съвсем млад – Дачо. Иначе се знае само за двете му сестри – Неша и Нанка. Може би текстът е посветен на някой друг родственик, засега не е ясно. В ръкописа имаше и един гръцки текст, който преведоха две преподавателки от Софийския университет – Раковски не е дал българска версия – става дума за няколко речи на цар Асен.

А истината е, тъй като разговаряме за Георги Раковски, че в архива му и до момента има множество непубликувани единици. Лично се убедих в това при работата си с неговия архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Излиза, че през XXI в. Раковски е все още непознат за нас. И че ние тепърва ще го четем и препрочитаме.

Въпросите зададе Тони Николов

Александър Алексиев е роден през 1958 г. в Ямбол. Завършва Художествената гимназия в Казанлък. Колекционер и събирател на български старини. Автор на множество публикации в сп. „Минало“. Близо четвърт век е антиквар в София.