Капитанът душа отговаря на писма
Ако не беше крайният срок, нямаше да искам да завърша този текст, защото да бъда „наметната със сакото“[1] на Цочо Бояджиев, щеше да е голяма печалба, особено през октомври. Не исках да излизам от неговия словесен заслон, от десетината книги с поезия, от Отгласите[2], от преводите… Първата ми (много подчертана) книга от Цочо Бояджиев беше „Античната философия като феномен на културата“ от 1990 г., когато в първи курс българска филология започна да ни преподава философия. Но се разболя и тогава го замести Стоян Асенов. Продължих да го чета и слушам навсякъде, където мога…
Бях озадачена, когато прочетох първите критически реакции за книгата „Епистолариум“. Според тях това е поредната много силна и задълбочена, както сме свикнали, философска и професорска поезия. Силна и задълбочена е, но не е поредната. Твърдя, че „Епистолариум“ е доста различна книга с поезия на Цочо Бояджиев.
Тя има съвсем различна концепция. Няма я предишната напрегната поетическа енергия в постройката на стихотворението и не непременно поантите удържат целостта. Някои съвсем външни белези могат да подскажат това: отпаднали са разните авторски и поетически предразсъдъци, няма и страх от клишетата като „да разчупя със студени пръсти / хляба горчив на спомена“ или „рефрена на живота“, или „стъпила във стремето / на идващия ден“, поетическият човек просто „върви“ като перипатетик без тога. Със сигурност много му отива да преброжда равнината като библейски герой (или митологичен) и да бере плодовете, неслучайно обича есента. Пак е неделен, следобеден, дъждовно-меланхолен, но вече не така. Вече се вижда ясното движение от „бях надвил / минотавъра на тъгата“ и „също бях вкусил от горчивия мед на утехата“[3] към „което има някакъв смисъл / е между нас двамата“[4].
И така, „Епистолариум“ е книга за останалото най-значимо: линията на любовта между две конкретни сърца. Припомням, че стихотворенията са „отговори“ на стари хартиени писма, точно на тези хора с тези думи, които преди са били подминати, а днес връзката се възстановява. Книгата е в джобен формат, с размера на плик за писма. Определям едно от стихотворенията за централно, ето части: „отвързани са думите от смисъла / и смисълът е че са твои думи“ и „едва сега най-сетне проумявам / защо му е на словото да става плът“. И в „Епистолариум“ присъстват думите от предишните му книги, но тук те стават личностни, живи. Смисълът на думите зависи от онзи, който ги произнася. Както Бог влиза в човешката природа, за да стане факт абсолютното съответствие между думата и нейната истинска същност. Ставайки плът, Бог конкретизира смисъла. Зад редовете от писмата стоят конкретни личности, сърца, които са податели на отделни линии, връзките на любовта, които (вече) са станали незаменими, безалтернативни, най-важни за смисъла на живота. Да бъдат възстановени и продължени, изглежда свръхзадача, която обаче пътуващият (с фотоапарат) човек, поетическият аз, е решил да понесе, защото любовта най-сетне е изчистена от всички житейски сложности и е станала не толкова лесна, колкото единствена. В „Книга на ирониите и опрощенията“ има такова стихотворение, Curriculum vitae: „затова CV се пише ето как / роден на (дата) в (място) в семейство на чиновници / а не / когато срещна уличното коте / наведе се и го погали“. В „Епистолариум“ уличното коте е истинската биография. А стихотворението „Хотелска стая“[5] разказва за двама, спали в един и същ хотел, в една и съща стая, дори в едно и също легло, но никога едновременно – „тук сме но никога не сме заедно тук“. В „Епистолариум“ думите и на двамата са тук, в същите време и място, в опит да бъдат в един и същ смисъл. Думите, които са вече конкретни и у-плътнени.
Заглавието на текста е перифраза на последния стих от „Светлописи – 1“, „Книга на разкаянията и утешенията“.
[1] Перифраза на последния стих на стихотворението „беше шестият ден…“ в „Епистолариум“.
[2] „Отгласи“ Цочо Бояджиев, Атанас Стаматов, „Комунитас“, 2020 г.
[3] „Книга на разкаянията и утешенията“, Цочо Бояджиев, „Жанет 45“, 2019 г.
[4] „Книга на ирониите и опрощенията“, Цочо Бояджиев, Издателство за поезия ДА, 2016 г.
[5] Пак там.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук