Карл Ранер (1904–1984) е един от най-значимите християнски мислители на ХХ век, който има голям принос за обновяването на католическата мисъл. Роден е във Фрайбург и през 1922 г. постъпва в Ордена на йезуитите. През 1932 г. е ръкоположен за свещеник в Мюнхен. Професор по догматика в университетите във Фрайбург, Мюнхен и Мюнстер. По време на подготовката на Втория ватикански събор (1962–1965) е личен съветник на кардинала на Виена Франц Кьониг и става официален богослов на събора. Библиографията му наброява над 4000 публикации, сред тях са: „Духът в света (1939), „Теология на смъртта“ (1958), „Основен курс на вярата“ (1976), „Структурни изменения на Църквата като задача и шанс“ (1989).
2 публикации