Владимир Левчев е роден през 1957 г. Завършва английска гимназия и изкуствознание. Редактор е в издателство „Народна култура“, а преди 1989 г. създава самиздатското списание „Глас“. Член е на изпълнителния комитет на „Екогласност“, координатор на „Свободното поетично общество“ и зам. главен редактор на „Литературен вестник“. През 1994 г. заминава с Фулбрайтова стипендия за САЩ и между 1996 и 2007 г. преподава в Университета в Балтимор. От есента на 2007 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград. Автор на множество стихосбирки, сред които: „Аритмии“, „Кой сънува моя живот“, „София под луната“, „Раззеленяване на сухото дърво“, „Черна книга на застрашените видове“, „Любов на площада“, „Точно време“, на романите „Крали Марко: балканският принц“ и „Човекът и сянката“, както и на „Сънувани разкази“. Преводач на Алън Гинзбърг и Т. С. Елиът. Най-новите му книги са: „Поезия и музика: „Четири квартета“ на Т. С. Елиът“ (2020 г.) и романът „Астероид. Триптих за края на света“ (2021).
Култура / Владимир Левчев
ChatGPT и Бог
Изкуственият интелект не е вече просто машина, която сама се движи и върши физическа работа и както става в някои фантастични романи, може да се изправи срещу хората един ден – но отвън, от материалната среда, да стреля по хората или да атакува съзнанието им отвън. Изкуственият интелект притежава вече главния ключ на човешката цивилизация. Затова той може да ни атакува отвътре, да разруши човешката цивилизация отвътре, да я превърне в нечовешка. ChatGPT може вече да създава всякакви текстове – от студентски писмени работи до стихотворения, до студии на философска или научна тема. Вероятно може да произвежда и докторски дисертации със съвършен научен апарат (което означава, че не само можем да се дипломираме, но и да станем професори, без да сме грамотни). Тази машина може да бъде и манипулативна в разговор с хора, да имитира човешки емоции (без реално да ги притежава!), тоест тя може да въздейства емоционално, дори на подсъзнателно ниво, на човека, да го манипулира и промива съзнанието му. [...]
Утопии, дистопии и реалност
Утопиите и дистопиите, както черното и бялото, не са хроматични цветове, не съществуват в спектъра на видимия физически свят. Утопиите и дистопиите, като контури, само чертаят границите на нашето очакване за бъдещето – светло или тъмно. Но в реалния живот няма абсолютно черно и бяло, абсолютно добро и зло. Няма абсолюти нито в отделния човешки живот, нито в историята. Или да кажем, че пълното щастие или нещастие в личния живот, както и абсолютните светци и демони на злото в историята са големи изключения. [...]
Културните войни
Либералната демокрация, която победи на Запад през Втората световна война, вече не е същата никъде по света. Но и ориенталско-съветската олигархическа система постоянно сменя лицето си – слага маската ту на левичарство, ту на русофилство, ту на националпопулизъм. Дори на „нелиберална“ демокрация, което би трябвало да означава демокрация само за мнозинството, изключваща всички малцинства. Тази опозиция – либерална демокрация срещу ориенталско-съветска власт, „умно-красива“ градска класа срещу мутри, които слушат чалга, е не само политическа. Това е една вековна балканска културна война. [...]
Кръговото време
Всяка Реформация е следвана от Контрареформация. Глобализацията – от антиглобализация, либералната демокрация – от краен консервативизъм и популизъм. Надявам се, че това е временно явление – нормална реакция на революционните промени в трите цикъла: на преминаването към непатриархално общество, на изчерпването на просвещенския модел и демократичния капитализъм, и на новото информационно общество. А то довежда вече до нещо радикално ново — симбиоза на човешкия род с изкуствения интелект. [...]