Ина Дублекова е съосновател на Културна фондация А25, културолог, социолог, автор на текстове и интервюта за български и международни издания за театър и съвременна култура, пиар експерт в областта на сценичните изкуства и комуникацията на културни събития.
Задачата на създаващите театъра е да „поставят огледало пред живота“. Камерите вече са интегрална част от нашия живот, независимо дали ни харесва, или не. На мен лично не ми харесва много, само понякога. Спомням, че когато започнах да се снимам в киното, постоянно чувах да казват: „Камерата никога не лъже“. А аз мисля, че тя съществува именно, за да прави това. Камерата има собствен разсъдък, харесва си каквото си харесва. Тя снима предмети, пейзажи или живи хора, но не се отнася към тях по един и същ начин... [...]
Една от основните промени в съвременния театър е свързана точно с ролята на драматурга. Доскоро режисьорът продължаваше да бъде мислен като „баща на представлението“. Но днес това наследство от епохата на модернизма преминава през процес на съществено преосмисляне – каквото драматургът вече осъществи и живее всекидневно. Съвременната театрална практика изисква драматург, подготвен за много неща. Днес той трябва да е писател, да е модератор в дивайзинг театъра, да е видеоредактор... [...]
