Витолд Гомбрович

Витолд Гомбрович (1904–1969) е полски писател, драматург и есеист. Става световноизвестен с романа си „Фердидурке“, който поставя началото на полската литературна гротеска. Потомък е на шляхтичи, водещи корените си от XVI в. Завършва право във Варшавския университет, а после следва икономика и философия в Париж. През 1939 г заминава за Аржентина и по време на Втората световна война работи като банков чиновник в Буенос Айрес. След 1945 г. решава да не се завръща в комунистическа Полша. От 1953 г. пише кратки есета, които издава в емигрантското сп. „Култура“, ръководено от Йежи Гедройч. По-късно тези текстове стават част от прочутия му „Дневник“. В началото на 60-те години се установява в Париж, а преводът на негови романи и пиеси го прави световноизвестен. На български език са преведени книгите му: „Фердидурке“ (1988), „Пиеси“ (1997), „Космос“ (2018).

Първа лекция по философия

Как един голям писател се занимава с философия в сетните дни на живота си? Измъчван от астма и преследван от мисли за самоубийство, Витолд Гомбрович изнася своите „Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт“ в последните два месеца от живота си – през 1969 г. – пред своята съпруга Мари Рита Лаброс и Доминик дьо Ру. От Кант до Хегел, от Сартр до Хайдегер тези ексцентрични лекции впечатляват с критичния прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене. [...]