Кръстю Мисирков

Кръстю Мисирков е роден през 1874 г. в село Постол (днес в Гърция). Той е филолог, фолклорист и публицист. През 1889 г. е сръбски стипендиант на дружеството „Св. Сава“ под името Кръста Петкович, но напуска. Закратко учи в София, но през 1890 г. е отново стипендиант в Белград. Завършва за учител и е изпратен в Прищина. Отказва се и заминава в Русия, завършвайки Петербургския университет. Закратко е учител в Битоля, назначен от Българската екзархия. Отново се връща в Русия, където пише знаменитата си книга „За македонцките работи“, издадена в София (1903 г.). В нея той развива идеята за обособяване на македонците в народност, различна от българската, чрез етнографски и лингвистични доказателства. По време на Балканската война е кореспондент на руската преса. Тогава води този свой дневник на руски език, открит през 2006 г. В края на дните си се установява в България, директор е на гимназиите в Карлово и Копривщица. Умира през 1926 г. в София.

За нашите работи

Бъдещата политика на България си я представям по следния начин. България никога няма да се откаже от своите права над Македония, която е за нея същото, каквото е Малорусия за Русия и Моравия за Чехия. Населението на Македония, както и да го наричат сърбите и гърците, по кръв си остава българско. То няма толкова лесно да забрави своята връзка с останалия български народ. България с всички притежавани от нея средства ще предявява и доказва своите права над М[акедония]. [...]