Георги С. Раковски

Г. С. Раковски (1821–1867) е поет и революционер, първи организатор на националноосвободителното движение в България. Роден е в Котел, рожденото му име е Съби Стойков Попович. Учи в местното килийно училище, постъпва в гръцко училище в Куручешме (Цариград). През 1841 г. пътува до Атина, където е създадено тайно дружество с цел организиране на общо въстание. Пътува до Браила (под името Георги Македон), след като узнава, че българи и гърци готвят съвместно въстание. Бунтът е осуетен от румънските власти, полицията се намесва, но Раковски успява да се укрие. След като не е възможно да учи в Париж, той се връща в Котел и се включва в народната борба. За да заблуди полицията, се преименува на Георги Раковски. Наклеветен и арестуван, той е откаран във вериги в Цариград. Страданията в затвора описва в спомените си „Неповинен българин“. Участва в черковната борба. По време на Кримската война (1853–1856) събира военни сведения за руското командване. Поради предателство е арестуван и пратен в Цариград. Успял да избяга, организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население. Води си дневник. Поради оттеглянето на руските войски разпуска четата и 4 месеца се укрива в Котел, където замисля поемата „Горски пътник“. Заминава за Нови Сад. Там издава в. „Българска дневница“ (юни – октомври 1857). Изучава българското историческо минало и проектира да създаде Българско книжовно дружество. През 1860 г. отива в Белград. Започва издаването на в. „Дунавски лебед“ (1860–1861). Начертава план за освобождението на България и „статут за едно Привременно българско началство в Бялград“. Създава Първата българска легия (1862), но очакваната война е избегната и Раковски е принуден да разпусне легията. Има идея за създаването на съюз на балканските християнски народи срещу Турция. През 1863 г. посещава Атина, Цетина и Букурещ, влиза във връзка с държавници и общественици. Изработва „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“. Умира от туберкулоза в Букурещ.

Дневник за движението на четата

На 18-го юния 1854 тръгнахме в петък вечер и преминахме нощта в Бурасас кечи називаемо место близо при ед[на[ мандра[…] кемер[…] ги[…] н[…] на Боазкюю. В субота [целия] ден пак на истото [място] преминахме, вечерта по 11 часа станахме оттамо – при пастиря – при едно кладенче префърлихме през буру [на] место [с] лозя покрай[…] в пътя та[м] излязохме в шумата над Биринджикюю и преминахме нощта, както на утринта в неделя поминах[ме]. [...]