Франсоа Артог

Франсоа Артог (род. 1946 г.) е френски историк, известен с изследванията си на интелектуалната история на Древна Гърция и на историята на историографията. Дълги години ръководи секцията по древна и съвременна историография в Училището за висши социални науки (EHESS) в Париж. Автор на книгите: „Огледалото на Херодот“, „Паметта за Одисей: разкази за границата на Древна Гърция“, „Да вярваш в историята“, „Нацията, религията, бъдещето: по следите на Ернест Ренан“. На български език е преведена книгата му „Режими на историчност“ (НБУ, 2007 г.).


Сблъсъкът с историята

Моделът на историята като magistra vitae, или „учителка на живота“ (формулата е на Цицерон, но не той е неин автор), предполага известна връзка с миналото, в която миналото е основната категория, към която се обръщаме, когато искаме да разберем настоящето си и да му въздействаме. Защото проблем на историята е най-вече въпросът за действието. За да въздействаме на настоящето, започваме да гледаме към миналото, откъдето извличаме примерите или уроците; тук именно е смисълът на формулата „историята е учителка на живота“. [...]