Фридрих Дюренмат (1921–1990) е швейцарски прозаик, драматург, публицист, поет и художник експресионист. Завършва теология и философия в университетите на Цюрих и Берн. Отначало работи като график и театрален критик. След „Старецът“ (проза, 1945) и пиесата „Писано е“ (1946) излизат „Слепият“ (пиеса, 1948), „Ромул Велики“ (пиеса, 1949), сборникът с разкази „Градът“ (1950), „Съдията и неговият палач“ (роман, 1952), „Подозрението“ (роман, 1953), „Посещението на старата дама“ (драма, 1957), „Обещанието“ (роман, 1958), „Физиците“ (комедия, 1962), „Метеор“ (пиеса, 1964), „Портрет на планетата“ (пиеса), „Да свирим Стриндберг“ (1970), „Сгромолясването“ (повест, 1971), „Лунно затъмнение” (повест, 1981), „Правосъдието“ (роман, 1985) и др. Стиховете му на български са издадени в книгата „Събуждане в лабиринт“ (2005) в превод на Кръстьо Станишев.
Фридрих Дюренмат
1 публикации