Марин Големинов

Марин Големинов (1908–2000) е представител на т.нар. „второ поколение“ български творци, възпитал поколения български музиканти. Завършва Музикалната академия в София (1931). През 1931–1934 г. следва в Scola Сantorum в Париж, където учи композиция. През 1934 г. се завръща в България, свири втора цигулка в известния квартет „Аврамов“ (1935­–1938). Един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936–1938). От 1943 г. в продължение на четири десетилетия е професор в НМА по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. Носител на наградата „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет (1976). Член на БАН, академик (1989). Автор на 4 опери, 2 танцови драми, сред които класическата „Нестинарка“; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; 4 симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; 8 струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители.


Таланти и техника

При всички прояви на изкуство въпросът за таланта възниква на първо място. Да, таланти има, но дарованието не е всичко. Колко много таланти са загивали, особено в миналото, когато на изкуството се гледаше с пренебрежение, защото не им е била давана възможност да се развиват, да се доберат до някаква техника, която да им позволи да се изявят цялостно. На родоначалниците на нашето професионално музикално творчество Емануил Манолов, Добри Христов и др. им липсваше не талант, а достатъчно техника. [...]