Еманюел льо Роа Ладюри (1929–2023) е известен френски историк медиевист, представител на школата „Анали“ и ученик на Фернан Бродел. Почетен професор на Колеж дьо Франс и член на Френската академия за морални и политически науки. През 1966 г. издава първото си голямо изследване – дисертацията си „Селяните на Лангедок“. Най-прочутата му книга е „Монтаю, едно окситанско село (1293–1324)“, публикувана през 1975 г. и смятана за един от класическите трудове на микроисторията (превод Недка Капралова, „Изток-Запад“, 2017 г.). През 1973 г. и 1978 г. излизат двата тома на мащабното му изследване „Територията на историка“. Той е един от първите историци, които изследват историята на климата и влиянието му върху социално-икономическите процеси.