Еманюел льо Роа Ладюри

Еманюел льо Роа Ладюри (1929–2023) е известен френски историк медиевист, представител на школата „Анали“ и ученик на Фернан Бродел. Почетен професор на Колеж дьо Франс и член на Френската академия за морални и политически науки. През 1966 г. издава първото си голямо изследване – дисертацията си Селяните на Лангедок“. Най-прочутата му книга е „Монтаю, едно окситанско село (1293–1324)“, публикувана през 1975 г. и смятана за един от класическите трудове на микроисторията (превод Недка Капралова, „Изток-Запад“, 2017 г.). През 1973 г. и 1978 г. излизат двата тома на мащабното му изследване „Територията на историка“. Той е един от първите историци, които изследват историята на климата и влиянието му върху социално-икономическите процеси.

 


Историкът на бъдещето като програмист

Преди известно време историк германист реши да анализира с помощта на компютър „социалния състав на обкръжението на Вилхелм II“. Той компилира биографиите на придворните на кайзера, зададе техните индивидуални характеристики, генеалогии и географски произход. После смело „изпече“ всичко това на перфокарти, в „машината“. Присъдата ѝ беше безапелационна: антуражът на Вилхелм се е състоял в основата си… от аристократи, родени на изток от Елба. Компютърът роди баналност. [...]