Култура / Брой 1 (3004), Януари 2024

В памет на големия френски историк, който си отиде на 94 години в края на 2023 г., публикуваме тази пророческа негова статия, излязла в сп. „Нувел Обсерватьор“ през далечната 1968 г.

Преди известно време историк германист реши да анализира с помощта на компютър „социалния състав на обкръжението на Вилхелм II“. Той компилира биографиите на придворните на кайзера, зададе техните индивидуални характеристики, генеалогии и географски произход. После смело „изпече“ всичко това на перфокарти, в „машината“. Присъдата ѝ беше безапелационна: антуражът на Вилхелм се е състоял в основата си… от аристократи, родени на изток от Елба. Компютърът роди баналност. Този анекдот илюстрира една очевидност: в историята, както и другаде, от значение е не машината, а проблемът. Машината има значение, доколкото позволява да се поставят нови проблеми, оригинални по своето съдържание и най-вече по своя обхват.

Изхождайки от това, бихме могли да кажем, че редица нови направления се откриват пред историците, служещи си с информатиката. Едно от новите направления е анализът на обширни корпуси от документи с важни данни, които досега убягваха от вниманието на изследователите.

Във Флоренция например Catasto (кадастърът) от 1427 г. чакаше от пет века историците да се заинтересоват от този огромен обем демографски данни, депозирани в регистрите. Флорентинските анкетьори от XV в. детайлно са описали в тези документи семейната ситуация на близо 50 000 домашни огнища.

Гриф „Достъпно за четене“

Медиевистът Дейвид Херлайхи разкри възможностите на новите технологии за обработването на тези стари архиви. Благодарение на този историк компютърът на Университета в Медисън (Уисконсин) се зае с обработката на Catasto. За първи път бе хвърлена светлина върху цялостния живот на една средновековна общност, включително във века след черната чума. Грифът machine-readable (може да се чете на машина) означава много: дава достъп до всички записани информации, както и до най-новите изследвания и сродни с тях проучвания, а също така и до данни, потънали в праха на този трудно читаем и огромен флорентински архив, оцелял по чиста случайност при наводненията от река Арно.

Ненаситен гълтач на информации, компютърът историограф е в състояние да се приспособи към всякакви проблематики и най-различни идеологии. Едно от първите изследвания на „история с машина“ бе публикувано преди години в списание „Анали“ и то бе дело на съветски изследовател, опитващ се да изчисли равнището на експлоатация на руските селяни от някогашните поземлени собственици: ето как имахме много Маркс и Ленин, но с помощта на електрониката.  

В Съединените щати пък нови радикални историци като Локридж се опитват да направят преоценка на революцията от 1776 г., като търсят революционно съдържание, използвайки „по-софистицирана“ технология; с помощта на компютър те обработват стотици хиляди данни, съдържащи се в данъчните документи на тринадесет колонии. По този начин се опитват да покажат, че въстанието, белязало Войната за независимост, е следствие от сериозна социална криза: малките фермери, жертви на икономическата депресия и обеднели от разпокъсването на техните земи, са сменили рязко нагласите си спрямо британските господари.

Титанична работа

В Европа, най-вече в Англия и Франция, където количествената история бележи напредък от десетилетия, компютърът заема все по-централно място сред най-плодотворната дисциплина на новата школа – историческата демография. Най-трудната задача в тази област е да се реконструира животът на семействата през XVIII в. и XIX в. Изследователите, заели се с това, досега бяха ограничени в усилията си да създадат фишове на селото, което проучват, на всички тези бракове, кръщенета и погребения, налични в енорийските архиви от двеста години. После трябваше да се обобщят още десетки хиляди данни в семейните фишове. Всеки от тях бе посветен на отделно семейство – раждане, брак, смърт на родителите и на децата. Тази работа с фишовете е титанична и депресираща; би могла да отнеме месеци, без на хоризонта да проблесне пламъчето на интелектуално откритие. И едва когато всички тези семейства бъдат описани, изчисленията принасят плод; вече имаме данни за ражданията, смъртността и т.н. Затова различни изследователи от Кеймбридж до Париж създадоха специални програми, за да може компютърът да се заеме с най-неблагодарната начална фаза – от първоначалните въвеждания до експлоатацията на статистическите данни за семействата. След което на историка му оставаше само да мисли: което би трябвало и да е същинското му призвание.

Друг тип изследване: група учени от Училището за висши социални науки наскоро завърши проучването си върху парижките наеми през XV в. и XVII в. Тук компютърът също беше ключът към успеха. Базовите данни за тези наеми дремеха от векове в регистрите на нотариусите или в архивите на болниците или манастирите. Благодарение на това изследване, значително ускорено от машините, тези прашни данни можаха да бъдат изтръгнати от техния дълъг сън, за да си зададем важни въпроси, които поставя количествената история. Например: кога настъпва истинският икономически разцвет в Париж? Има ли в този град „подем през XVI в.“ или „криза през XVII в.“, или икономическа депресия в края на Средновековието? Компютърът позволи да се обобщят тези данни със сигурност, далеч по-голяма от класическите процедури на смятането на ръка. Така в най-кратки срокове се стигна не само до графиката на парижките наеми, но и до различни криви, отчитащи редица други аспекти: за професията на наемателите, по квартали или по вида жилищни сгради и т.н.

Историята, базираща се на информатиката, не обхваща изследвания в специфична категория. Тя води до конституирането на отделен „архив“. След първите перфокарти данните се складират и това подпомага бъдещите изследователи, които биха могли да ги използват и за други цели. Подобно „депо“ на архиви вече съществува в Междууниверситетския консорциум по социални науки в Университета в Ан Арбър: този Консорциум складира пълния набор от данни за американските избори от началото на XIX в. Ето как възниква нов тип архивист, един вид инженер в историята, много различен от големите ерудити, формирани във френското Училище за архивите.

Като риби във водата

Трябва ли да добавя, прибягвайки до модния речник от думи, че и в тази област имаме „американско предизвикателство“? В продължение на десетилетия френската историческа школа преживя славни дни, облягайки се на наследството на бащите основатели – Люсиен Февр и Марк Блок. И поне в областта на социалната, икономическата и количествената история тази школа се превърна за историците от други страни в авангарден ориентир. Технологичната революция, която преживяваме, носи риска да се промени това. В Съединените щати всеки дори неголям университет разполага с информационен център, в който млади изследователи приемат като нещо нормално да използват новите информационни технологии, без значение дали става дума за отделно изследване, статия или докторска дисертация. Тези млади хора се чувстват в информационните технологии като риби във водата. Във Франция, поне що се отнася до количествената история, все по-ясно се налага една прогноза: историкът на утрешния ден ще бъде програмист или изобщо няма да го бъде.

Превод от френски Тони Николов