Анна Политковская

Анна Политковская е родена на 30 август 1958 г. в Ню Йорк, където баща є е дипломат, сътрудник на мисията на Украинската ССР към ООН. По-късно семейството ѝ се връща в Москва и през 1980 г. Анна завършва журналистика в Московския държавен университет. В средата на 90-те е назначена като специален кореспондент и наблюдател на в. „Новая газета“. Многократно посещава районите на военните действия и лагерите на бежанците в Дагестан, Ингушетия и най-вече в Чечения. Репортажите є от мястото на събитието є донасят много награди. Тя не просто довежда горещата информация до обществеността, но и помага активно на майки на загинали войници да отстояват правата си в съда, бори се срещу корупцията и прави журналистически разследвания. По време на заложническата криза в Театралния център на ул. „Дубровка“ е избрана да води преговорите с терористите. Когато се случва трагедията в Беслан, излита веднага към мястото на събитието, но в самолета неочаквано є прилошава и изпада в безсъзнание. По-късно потвърждава, че са се опитали да я отровят, за да є попречат да отрази обективно случващото се в Беслан. Авторка е на книгите: „Една мръсна война: един руски репортер в Чечения“, „Путинова Русия“, „Руски дневник“. На 7 октомври 2006 г. е застреляна в асансьора пред дома си в Москва. Никой не се съмнява, че поръчковото убийство е свързано с професионалната є дейност.

Струва ли си да дадеш живота си за журналистиката?

Струва ли си да дадеш живота си за журналистиката?

Всяко следващо покушение срещу журналист, което се извършва в страната – а те по традиция остават неразкрити – неотменно намалява броя на хората, ангажирани с журналистиката като средство за борба за справедливост. Тъй като рискът е много висок и не всеки може да издържи на голямото напрежение, съпътстващо тази работа. Пропорционално на това намаление се увеличава броят на онези, които предпочитат леката журналистика, която не се вре там, където не я канят. Облекчените медии имат работа с облекчена публика, чиято характерна черта е готовността да се съгласи с всичко, което ѝ се предлага. Колкото повече има от първите, толкова по-монолитен е слоят на вторите, уви. И толкова по-малки са шансовете на обществото да забележи нередното. [...]