Жан Клер

Жан Клер (род. 1940) е френски изкуствовед и куратор на световноизвестни изложби като „Дюшан“ (1977), „Виена“ (1986), „Балтюс“ (1995), „Меланхолията“ (2005), „Престъпление и наказание“ (2010). Дългогодишен директор на музея „Пикасо“ в Париж. Член на Френската академия (2008). След по-известните му книги са: „Марсел Дюшан“, „Бонар“, „Анри Картие-Бресон“, „Медуза, принос към една антропология на визуалното изкуство“, „Носът на Джакомети“, „Отговорността на художника. Авангардите между терора и разума“, „Обикновено варварство. Музиката в Дахау“, „Пикасо и бездната“, „Кратка история на модерното изкуство“. Предложеният тук текст е от книгата „За сюрреализма, разгледан в отношенията му с тоталитаризма и въртящите се масички“ (2003). 

Сюрреализмът и връзките му с тоталитаризма

Сюрреализмът никога не се разглежда изцяло, а винаги частично. Онова, което ме интересува, не са толкова творбите на сюрреализма – картините, поемите, текстовете, които можем да четем в библиотеките, а онова, което е най-недостъпно за публиката – идеологическите основи на едно интелектуално течение, което се е представяло като политическо течение. Това, което ще се опитам да покажа без гняв и пристрастие, не е естетиката на сюрреализма, а особената му ситуация сред идеологиите на нашето време. [...]