4 публикации
Култура / Станислава Кирилова
„Златният делфин“ – фестивални акценти
23.11
2025
По време на деветнадесетото издание на Международния куклен фестивал „Златният делфин“ (1–6 октомври 2025), провеждан на три години във Варна, забелязах една обнадеждаваща тенденция – в салона на Варненския куклен театър присъстваха не само гости и колеги, а и много зрители. Селекционерът на фестивала – театроведката Богдана Костуркова, споделя, че водещо за нея е било именно това – да подбере заглавия както за най-малките, така и за семейна аудитория. [...]
Хора, места и вещи
26.05
2025
Пиесата „Хора, места и веща“ от английския драматург Дънкан Макмилан се поставя в Русенския драматичен театър за първи път у нас. Тя разглежда проблема за зависимостите, за злоупотребата с алкохол и наркотици. Разказът е за актриса със спорадични сценични изяви (Емма), която затъва все по-дълбоко в опиатите, опитвайки се да избегне същественото, което я прави непълноценна. Тя постъпва в рехабилитационен център, когато е във фазата на развита зависимост, но не и на осъзнаване. [...]
„Не птицата, а полетът!“
24.03
2025
Полетът на „Носталгично дивертименто“ е основан на стиховете на Цочо Бояджиев с онази фина същност на приглушения тон, бледо туширан в контура на съществено състоящото се. Спектакълът е стъпил върху поезия, кодирала в себе си един малък Ренесанс, който преминава под знака на етични и естетически идеали, на хуманизъм, противостоящ на засилващото се варварство. В представлението на Маргарита Младенова са възпети всички феномени на вътрешния живот, очертани са „общите места“ на човешката душа... [...]
Минало, което не отминава
24.02
2025
„Мрак на края на града“ е представление за живота по време на война и обсада и следите, които тези събития оставят в човешките души. Пиесата на Дарио Беванда, писана без предварително съзнание за актуалността, която ще придобие днес, отеква като звън, колкото пророчески, толкова и злокобен. Независимо че свидетелства за обсадата на Сараево през 90-те години, авторът е избегнал налагането на конкретни детайли, което превръща пиесата в общовалиден символ за травмите, които всяка война оставя в поколенията. [...]