Култура / Брой 4 (3027), Април 2026

„Евридика“ от Жан Ануи, превод Таня Тутева, постановка Иван Урумов, сценография и костюми Нина Пашова, музика Дони-Добрин Векилов. Участват: Владимир Матеев, Алена Вергова, Васил Дуев-Тайг, Георги Къркеланов, Лиза Шопова, Иван Радоев, Ясен Атанасов, Лара Златарева, Александър Дойнов, Калин Иванов, Мартин Методиев, Рада Христова. Премиера в Театър „Българска армия“ на 5 и 6 март 2026 г.

Представата за съвършената, но нещастна любов на Орфей и Евридика лесно напуска митологична си първооснова, за да се разгърне в съвсем друг, негероичен ракурс. Френската драматургия от миналия век – през пиесите на Жан Кокто („Орфей“, 1926) и Жан Ануи („Евридика“, 1941) задава театралния поглед към мита от първата половина на миналото столетие, когато оеснафяването и дребнавото битуване са подложени на критика. Жан Ануи поставя двамата си герои сред второкласни артисти, забравили за същността на изкуството. Ситуацията, в която авторът разполага действието, е всекидневна, на пръв поглед банална. А въпросът, който се задава, е възможна ли е любовта в делничните проявления? Поразителното в пиесата на Ануи е сложното вплитане на съвършеното в контекста на земното, както и извеждането на невъзможността за щастлива развръзка.

Днес идеята за съществуването, което невинаги съответства на поривите или възможностите на индивида, е повече от актуална. Режисьорският прочит на Иван Урумов в Театър „Българска армия“ е пряко насочен към двамата главни герои – Орфей и Евридика. От друга страна, полагането на основните черти на средата – шумна и изкуствена, е успешно изградено от самото начало, когато претенциозно маниерната майка на Евридика (Лиза Шопова) насочва вниманието към своите разкази, искания и недоволства. В тази посока е интерпретиран и образът на сценичния ѝ партньор и бивш любовник Винсент (Иван Радоев). Двамата така добре са изградили фалшивите си отношения, че животът и театралността са размили границите си. Всъщност цялата актьорска трупа, в която Евридика битува, е носител на цинично и прагматично отношение към живота. Всичко това е чуждо на героинята и несъответно на нейните пориви. Алена Вергова в ролята на Евридика изгражда силов образ на непримирима и действена млада жена. Неслучайно тя единствена успява да чуе красивото в музиката на свирещия на перона Орфей (Владимир Матеев). Самият той е поставен в сходна на нейната ситуация. Пътуващ от град на град с баща си (Георги Къркеланов) – посредствен музикант с оптимистични възгледи за живота, Орфей е вглъбен в музиката и отстранен от живота. Срещата на двамата на една гара полага основата на реалното действие. Хора без място в съвременния свят, те се допълват в общото си несъгласие спрямо средата, в която са попаднали. Освободени от митологично-архетипната представа, двамата актьори са сведени до самите себе си, което ги превръща в представители на величието, изразено в неговата обикновеност.

Важен за общата спойка на спектакъла е образът на Г-н Анри (Васил Дуев-Тайг), който всъщност е неизменното присъствие на смъртта. С премерен и елегантен стил актьорът е изградил тази надскачаща реалността роля, без да ѝ придава ненужна мистификация.

Сценичната среда на спектакъла е съобразена с мястото на действието и интерпретира някои символи, характерни за гарите. Големият златен часовник и въртящата се врата придават на пространството усещане за загадъчност. Асоциативно е положена и границата с отвъдното, изразена чрез прозрачна преграда, която отделя аванс сцената от дъното. Така се създава представа за необятност на пространството и се изграждат два свята, съществуващи независимо един от друг. Музикалното решение на Дони е в унисон с общата стилистика на спектакъла и придава плътност на действието.

„Евридика“ е спектакъл за стремежа към споделеност, която все пак се разбива в страха от дребното и несъвършеното във всекидневието. Възможността митът да се случи по-друг начин и историята да смени посоката си присъства като наистина осезаема перспектива, а трагичността на развръзката само засилва и потвърждава екзистенциалната слабост и обърканост на съвременния човек.