Яна Пункина работи като радиожурналист в програма „Христо Ботев“ на БНР, изявява се като преводач и фотограф на свободна практика. През 2011 г. излиза дебютната ѝ поетична книга „Пауза“ (АРС-Благоевград). „Частите на тялото“ („Ерго“, 2013) е втората ѝ стихосбирка.
Не взех от самото начало решението да пиша във второ лице. Това е история за призраци, а в повечето истории за призраци всъщност не срещаш самия призрак. В моята книга обаче той те пресреща още на първата страница. Трудно ми беше да си представя как точно ще звучи този дух, при положение че няма тяло. Пробвах отначало да пиша в първо лице, после в трето. Накрая стигнах до идеята, че ако нещо изобщо оцелява от нас след смъртта на тялото, вероятно това ще е гласът в главата ни. А той е винаги във второ лице. [...]
От трийсет години се опитвам да създам филм, който да влезе в диалог с „Одисея“. Причината е, че самият аз израснах с Омир. Ние, европейците, всъщност имаме само една митология – гръцката. Когато бях млад, харесвах историите за циклопите и въобще приключенията на Одисей, но с остаряването започнах повече да се вълнувам от семейните отношения. Фокусирах се върху Омировата представа за семейството, разрушено от войната и опитващо се отново да се събере въпреки последиците от нея, които са и физически, и психически. [...]
