Хана Арент е родена през 1906 г. в Хановер в семейството на евреи. Следва философия, теология и класическа филология в Марбург при Мартин Хайдегер, във Фрайбург при Едмунд Хусерл и в Хайделберг при Карл Ясперс. През 1928 г. защитава докторска дисертация за понятието за любов при св. Августин. През 1930 г., след едноседмичен арест, напуска Германия. До 1941 г. живее в Париж, ангажира се с ционистка организация и помага за преселването на еврейски деца и младежи в Палестина. През 1941 г. емигрира в САЩ. През 1961 г. е наблюдател за списание New Yorker на процеса в Йерусалим срещу нацисткия престъпник Адолф Айхман. На български са преведени книгите ѝ „Произходът на тоталитаризма“ („Колибри“), „Айхман в Йерусалим“ („Сиела“), „Човешката ситуация“ и „Насилие и политика“ („Критика и хуманизъм“). Умира на 4 декември 1975 г. в Ню Йорк.
1 публикации