Изгнания
23.09
2020
Той се е втренчил в овала на чашата, на чието дъно се пречупват светлините на града... Уморен е, предпочита (ако тази е думата) да не мисли. Устата му е вгорчена. Вероятно такъв е вкусът на скуката зад панорамния прозорец, където настъпва нощта... Бистрото е празно. Би трябвало да му влияе обстановката, но фактите са някак извън него: тези захабени покривки, мърляви келнери без физиономии, ресторантската тъга на бръмчащия вентилатор – в блуса, в застаряващата двойка, в акуратното хранене на плешивеца насреща... [...]