Култура / Брой 6 (2989), Юни 2022

„За съжаление има редица неща около творчеството и живота на скулптора, които са напълно неизвестни. Най-голяма неяснота има по отношение на унищоженото му творчество при бомбардировките над София през 1944 г. и живота му в САЩ.“ Разговор с Огнян Христов

Огнян Христов е завършил скулптура в класа на акад. Крум Дамянов, а преди това и специалност „Метал“ при проф. Велислав Минеков и доц. Емил Бачийски в Националната художествена академия. Като докторант по изкуствознание с научен ръководител проф. Красимира Коева е подготвил дисертация, посветена на композицията и пластичния език в творчеството на Любомир Далчев.

Изследвате пластичния език на Любомир Далчев. Как се формира той?

Пластичният език на Любомир Далчев преминава през редица промени, в които винаги следва постоянен път на развитие. Постоянната промяна в творчеството му се дължи до голяма степен на желанието му за утвърждаване на личен стил, който да има устойчива визия напред във времето.

В началото на своята кариера той е живописец, през 30-те години преминава към скулптурата, работи много обществени поръчки, портрети и композиции. За изкуството си в периода до 1945 г. самият Далчев споделя, че се стреми да създава произведения, в които формата изразява красотата, хармонията и близостта с реалността. След настъпването на социализма в България културната и художествената действителност съществено се променят, като новата политическа реалност носи своята изобразителност и изисквания. Изкуството на Любомир Далчев последователно преминава през етапи на творчески, тематични и пластични изменения, като работата на скулптора съчетава тенденции към опростяване на формата както в монументалните произведения, така и в кавалетните. Обемът и размерите в българската скулптура се увеличават съществено в годините до 1979 г. Отличителни черти на пластичността му в 60-те и 70-те години са деформациите и смелите интерпретации на формата. Също много характерно за Далчев е използването на разнообразни материали, които често са съчетавани в произведенията му – алуминий, мед, камък, олово, камък и бронз.

Вие самият сте скулптор – ученик сте на ученик на Далчев. Кои уроци на Далчев са ви предадени от Крум Дамянов?

Крум Дамянов изискваше правилно разбиране и пресъздаване на човешката фигура, на нейната структура и форма, както и на хармоничното отношение на художественото произведение с конкретната среда, в която ще съществува. Също така ценеше трудолюбието и оригиналното мислене. Тези неща са били принципни и при Любомир Далчев.

Професорът често даваше примери с Далчев – как той им е преподавал, какво е било отношението му към изкуството и към тях самите като студенти. Върху споделеното от него съм мислил след време, когато започнах работа над творчеството на Далчев, то беше и е много полезно, защото е в пряка връзка с миналото.

С кои ученици и изследователи на Далчев се срещнахте по време на изследването ви?

В началото не знаех, че ще имам възможността да се срещна и да общувам с толкова много хора, свързани с живота и творчеството на проф. Далчев. Сред неговите студенти са Георги Радулов, Альоша Кафеджийски, Крум Дамянов, Стефан Начков, Петър Атанасов (Петров), Иван Праматаров. Когато говореха за своя професор, мигновено се усещаше голямото уважение, което изпитват към него като човек и като художник. Подчертаваха приноса му, изразяваха и дълбоката си признателност. Описваха го като точен в оценките си, лаконичен, с ясно съзнание за мисията си и за значението, което има скулпторът като творец. Проф. Далчев от своя страна е бил лоялен към студентите си и често ги е защитавал дори с цената на преподавателското място. Близките му споделяха за него, че е бил скромен във всекидневието си и всеотдаен към работата си. Колегите, изследващи Далчев, с които съм разговарял, най-често са респектирани от обема на работата му, нейното разнообразие и стилови промени.

Използвате ли статиите на Любомир Далчев като източници във вашето изследване?

Определено. След произведенията му те са най-пряката връзка с художника. Любомир Далчев е оставил значителен брой публикации и интервюта, също така немалко е написано за него от изкуствоведите. В хода на работата ми бързо се установи, че е автор с много ясни, осмислени и категорични виждания за изкуството, творческите процеси и възможните пътища за развитие на изкуството особено в България.

Кои проблеми в творчеството на Далчев ви интересуват най-много?

Както при всеки художник, най-силно ме интересува смисълът, който влага авторът, и въздействието, което има художественото произведение. После следва реалният анализ как е направена творбата, как е осмислена и реализирана композицията, как е организирана със съответната среда, тема, сюжет, материал и т.н. По-специално разглеждам композицията и пластичността на Далчев като част от изследванията ми към момента.

Кои от работите на Далчев цените най-много и защо?

Работите на голям художник не следва да се оценяват като по-малко или повече добри. Всяка от тях има своето значение и е ценна с нещо, независимо дали е ескиз, запечатващ първоначалните намерения и емоции на новата идея, или продължително осмислян и реализиран монументален проект. Всеки етап от развитието на художника има своите характерни произведения. От творбите му в публични пространства забележителни са релефите на Съдебната палата в София, „Братската могила“ в Пловдив, „Октомври“, „Самуиловите воини“ и произведенията в градинката зад Военния клуб, „Орфей и Родопа“, разрушената работа „Семейство“, „Майките срещу войната“, „Св. Климент Охридски“ и много други. Всяко едно от тези произведения е различно и показва част от света на художника, аз лично често мисля върху произведенията му, които пресъздават човешката драма.

Как той предава драматизма?

Например в „Майките срещу войната“ Далчев представя на зрителя шест вдовици, обезумели от мъка по погубените си мъже – бащи, съпрузи, синове. Мъката ги е направила отблъскващи, дори страшни, но не е ли мъката именно такава? Когато зрителят гледа по-продължително групата, започва да забелязва различни детайли, които допълват драматизма, вижда простите облекла, отрудените тела и нещо, което го „сграбчва“ – жените са бременни. Далчев провижда сякаш страшното бъдеще на неродените им деца. В друго свое произведение – „Африка“, той изобразява майка и дете в потресаваща прегръдка. Африканската майка проси милостиня. Двете тела са напълно омаломощени от глада, но майката не губи надежда. В това произведение Далчев изобразява един молещ „скелет“, протегнал отворената си ръка към зрителя. И в двете творби авторът се обръща към емоционалната готовност на зрителя да е съпричастен. Той пресъздава драматизма конкретно, според идеята на произведението, но винаги поставя остри морални или философски дилеми.

По време на вашите изследвания вероятно сте се докоснали и до проблема за състоянието на скулптурното наследство на Любомир Далчев днес.

Бих казал, че като цяло е добре запазено в сравнение с произведенията на много други автори. От архитектурно-скулптурните ансамбли най-остра нужда от реставрация имат „Братската могила“ в Пловдив и „Паметник на трите поколения“ в Перущица. За тях са предприети известни инициативи по опазването им, но като цяло стопанисването на такива обекти е доста трудно и скъпо, а подкрепата от държавата е недостатъчна. Цялостна и ефективна политика за опазването на монументалните паметници на практика липсва. За много от произведенията на Далчев в екстериорна среда различните общини полагат усилия според възможностите си, но са принудени да се борят с честия вандализъм. Например паметникът на Коперник в Морската градина във Варна постоянно има нужда от поправки и възстановяване, често се налага различни скулптури на Далчев да бъдат чистени от боя. Има някои произведения, които в годините изчезват или са разрушени, сред тях са „Христос и самарянката“ и релефите от Централните софийски гробища, скулптурата „Семейство“ и „Орфей“ от комплекса Златни пясъци. Сериозен проблем е и автентичността на много негови работи в малък формат. Безконтролното отливане на реплики от тях се е превърнало в честа практика.

Как се променя възприемането на творчеството на Любомир Далчев след бягството му в САЩ?

Далчев емигрира през 1979 г. след изложбата си във Виена, когато обявява, че няма да се върне в България. В първите години може би много хора, както и държавата са имали надежда, че все пак ще се върне. В тези години част от архитектурно-скулптурните му проекти продължават да се изпълняват, подредена е и експозицията с негови произведения в близост до църквата „Св. София“ и Вечния огън в София. Междувременно пресата, редица интелектуалци и държавници осъждат действията му. Имало е негативни реакции срещу неговото „бягство“, но до пълното му отричане или обезличаване не се е стигнало. Трябва да се има предвид, че освен такива, които не са го харесвали, е имало и много, които са ценели високо творчеството му. Може би именно изкуството му е неговият най-голям защитник през тези трудни години след емиграцията.

Какво все още не знаем за Любомир Далчев?

За съжаление има редица неща около творчеството и живота на скулптора, които са напълно неизвестни. Най-голяма неяснота има по отношение на унищоженото му творчество при бомбардировките над София през 1944 г. и живота му в САЩ. В последно време има засилен интерес към Любомир Далчев, изясниха се редица факти и събития, свързани с него. Също така много от кавалетните му произведения не са популярни, но и в тази посока има сериозен напредък.

Как бихте определили неговото място в българската скулптура?

Трудно е да се отговори еднозначно и кратко на този въпрос. В българската скулптура Любомир Далчев има значително място. Той е един от творците, които имат принос за развитието на българското изкуство, на практика е един от авторите, които формират новите пластични търсения преди и особено след Втората световна война. Изкуството му носи национален характер и основания и в същото време е съпоставимо с постиженията на световната скулптура. В много отношения той се явява новатор както в художествено отношение, така и в чисто занаятчийско. Под негово ръководство завършват Художествената академия скулптори с ярка индивидуалност и подчертан личен стил.

Софийската градска художествена галерия организира изложба по случай 120-годишнината от рождението на Любомир Далчев. Вие участвате в екипа, който я реализира, как премина работата по нея?         

Изложбата ще се открие в средата на юни в СГХГ и ще продължи три месеца. Екипът, който я подготви, е голям, работата по нея беше трудна. Недостатъчната информация и документи и неизвестността около важни произведения затрудниха значително процеса на подготовката. Публиката ще има възможност да се срещне с популярни творби на Любомир Далчев и с рядко показвани или непоказвани произведения на художника като „Зефир“, автопортрет в масло от 30-те години и скулптурен автопортрет от 70-те години. Ще бъде представено монументалното му творчество с едни от най-известните му работи, част от които са релефите от Съдебната палата в София и „Братската могила“ в Пловдив. Също така СГХГ подготви албум с произведенията от експозицията и каталожна част към него, в която са събрани значителен брой неизвестни за широката публика творби на Далчев. Изданието включва още подробна биография, много снимки и авторски текстове.

Въпросите зададе Людмила Димова

Любомир Далчев е роден на 27 декември 1902 г. в Солун. Умира на 11 юли 2002 г. в САЩ. Брат на поета Атанас Далчев и на архитекта Борис Далчев. Завършва живопис в софийското Рисувателно училище при проф. Н. Маринов (1926). Специализира живопис и скулптура в Римската академия (1928) и пластична анатомия в Париж (1929). Започва с живопис, но по-късно решава да се занимава само със скулптура. Преподава в Академията, където от 1955 г. е професор. Сред най-известните му творби са многофигурните композиции за съдебните палати в Русе и София, капители в ЦУМ, орнаментални композиции за БНБ, релефът на Паметника на Съветската армия в София, Самуиловите войници зад Централния военен клуб и паметникът на св. Климент Охридски, Братската могила в Пловдив, паметникът на Коперник във Варна. През 1979 г. Далчев прави изложба във Виена, която дарява на българската държава, и емигрира със семейството си в САЩ.