Култура / Брой 10 (2993), Декември 2022

С френския журналист Режи Жанте, един от авторите на биографията на Зеленски „От слуга до президент на народа“ (превод от френски Гергана Соколова, издателство „Кръг“, 2022 г.), разговаря Йорданка Белева

Разкажете ми за вашата първа среща със Зеленски. Какви бяха предварителните ви очаквания и потвърдиха ли се те?

Двама сме авторите на биографичната книга – Стефан Сиоан и аз. От 2013 г. Стефан е базиран постоянно в Киев. Аз съм кореспондент в Тбилиси от 21 години и покривам целия постсъветски регион.

Така че Стефан беше човекът, който се срещаше лично с Володимир Зеленски. Както си спомняте и от книгата – Стефан беше един от първите журналисти, които веднага разбраха, че този кандидат[1] трябва да бъде взет сериозно, въпреки че беше напълно неподготвен да стане държавен глава.

В първите интервюта, които Стефан направи с него, общото впечатление се колебаеше между факта, че той все още е комик, който няма представа какво е политика, и усещането, че Зеленски е решен да играе роля в украинската политика и в историята на страната. Да, това предварително очакване беше потвърдено, но също така много скоро разбрахме, че Зеленски, който е трудолюбив, ще навакса и ще стане доста силен играч на трудната политическа сцена в Украйна.

Какъв човек е Володимир Зеленски?

В основата на нашата книга е идеята, че неговият социален произход го е направил човек, който трябва да бъде добър партньор за Русия. Зеленски е роден в рускоезично семейство, той все още говореше много зле украински, когато реши да влезе в политиката. Родният му град (Кривой рог) е болшевишка идеологическа крепост, тъй като е много важно място за въгледобива и металургията. Той е направил парите си, десетки милиони долари, като телевизионна звезда на руския пазар. Първо с KВН, известното съветско, а след това и руско телевизионно шоу, в което се състезават различни студентски отбори, а след 2015 г. със своя комедиен сериал „Слуга на народа“. Но въпреки този силен опит, превърнал го в човек, съвместим с „Руския свят“, за чието изковаване работи упорито г-н Путин, днес Зеленски е лидер на страна, която се бори срещу Русия и дори може да я победи. В книгата се опитваме да покажем как Зеленски е станал символ на тази страна, която е в период на големи промени от трийсет години насам и особено след 2014 г. Опитваме се да дадем и друг поглед към него. Какъв човек е той? Млад мъж, комик и много талантлив в общуването си с хората… В известен смисъл той е доста повърхностен. Принадлежи към света на известните хора. Например поддържаше отношения с някои от най-големите олигарси в Украйна. Като актьор в „Слуга на народа“ стана за първи път държавен глава, играейки ролята на Господин Никой, превърнал се случайно в президент. След това стана президент за втори път, този път наистина, през 2019 г. Всичко това се случи, защото Зеленски беше някой, но играеше така, сякаш все още беше Г-н Никой. Къде е измислицата, къде е реалността? Г-н Зеленски играе в тази неопределена област. Но може би това е добре за Украйна, може би той служи на хората…

Как се роди идеята да напишете биографията му?

Не беше наша идея, честно казано. Бяхме твърде заети с войната, за да мислим да пишем книга. Стефан беше под бомбите в Киев, когато получихме предложение от нашия издател да напишем този вид биография. Бях в Тбилиси, но много зает, тъй като моите медии искаха да покажа по какъв начин този нов конфликт е продължение на събитията в Грузия от 2008 г. Те ме помолиха да съобщавам и за реакциите в Кавказ и Централна Азия. Но и двамата със Стефан имахме чувството, че е важно да напишем тази книга. Чувствахме необходимост да дадем известна предистория, за да бъде разбрана войната, тъй като в Европа информационната пропаганда беше в разгара си.

Чисто технически как написахте книгата – освен серия от разговори със Зеленски срещахте ли се и с близките му, кой ви разказваше за него?

Написах книгата, нейната първа версия за публикуване, но с идеята, че след това Стефан, ако намери време – а той го намери, ще я прегледа и ще добави около 30% подробности и информация, които е наблюдавал и събирал в Украйна от 2013 г. Книгата е написана за 30 дни… По 17 часа на ден. Вече имахме информацията. Стефан е присъствал на всяка пресконференция, която Зеленски е давал като кандидат за президент в началото на 2019 г. А от три години насам той се срещаше и с приятели и сътрудници на Зеленски. Познавам много добре Украйна, нейната политика, нейната олигархия, нейните бизнес кръгове. Имахме целия бекграунд и можехме да продължим след първоначалния ръкопис – аз давам целия фон, Стефан добавя „цвят“, детайлите, чувствителната информация, която ще направи тази книга възможно най-близка до истинската личност на Зеленски.

Показахте ли на Зеленски ръкописа, преди да бъде публикувана книгата? Какво ви каза той за нея?

Не, нямаше начин да го покажем предварително. А и той тогава беше твърде зает, за да го прочете.

Имате ли някаква обратна връзка все пак, знаете ли дали е харесал написаната от вас биография?

Не съм сигурен, че ще му хареса. Със сигурност книгата е благосклонна към него и най-вече към украинската съдба. Ала не пропуснахме нито една възможност да покажем на тези страници и неговите тъмни страни, грешките му. Ако говорим за Зеленски като за герой, както се споменава в заглавието, то не е като за човека, който е спасил народа си със своята смелост. Без съмнение той се показа храбър на 25 февруари, когато реши да остане в Киев, докато руските командоси вероятно са го наблюдавали. Но той е герой, защото украинците са герои от сто години. Имам предвид, че Зеленски е борец за еманципацията на Украйна от бившата колониална сила Русия. Въплъщава всичко, което от един век насам означава героизъм за украинския човек, жена или мъж. Зеленски оценява това и не се опитва да открадне героизма на украинците.

Ако някой ви помоли да разкажете тази книга само в едно изречение, какво ще е то?

Чрез Зеленски направихме профил на съвременна Украйна, страна, която е в много дълбока трансформация от 30 години.

Като кореспондент в Грузия предусещахте ли войната в Украйна?

През 2009, една година след войната, която Русия проведе в Грузия, някои хора около тогавашния президент Саакашвили ми казаха, че следващата война на Путин ще бъде в Украйна, за Крим. По онова време не им вярвах, но имах предвид какво ми казаха. След това, през 2014 г., станах свидетел на нахлуването в Крим и скоро след това на войната в Донбас. Вече разбрах, че тази украинска война е същата, тя е продължение на грузинската война. Същият претекст – разширяване на НАТО, и същата методология – военни учения, които внезапно се трансформират в инвазия. Така че никога не съм изключвал, че г-н Путин ще започне пълномащабна война в Украйна.

Как грузинците гледат на войната в Украйна?

Като на продължение на войната, през която те трябваше да преминат през 2008 г. Те се чувстват много близки с украинците. Спомнят си например, че през април 2008 г. държавите, членки на НАТО, решиха да свържат съдбата на Киев и Тбилиси. Грузинците са убедени, че ако Русия победи в Украйна, скоро след това ще трябва да се предадат на Москва и за дълго време да забравят западните си мечти.

Тогава какви са възможностите според вас за отваряне в Грузия на т.нар. „втори фронт“ срещу Русия?

От десет години Грузия се ръководи от олигарха Бидзина Иванишвили, който е направил парите си в Русия. Очевидно е притиснат от Русия. Не е свободен от Русия. Ето защо, повтаряйки руската пропаганда, той поиска от своите хора от управляващата партия да създадат разказ, че Западът тласка Грузия да отвори втори фронт в Кавказ срещу Русия. Това е начин да настроите грузинския народ срещу Запада въпреки проучванията на общественото мнение, които показват едни и същи неща поне от 20 години насам: 75% от 3,7-милионния грузински народ подкрепят интеграцията със Запада, докато останалите 35% не са проруски, но смятат, че Тбилиси не трябва да ядосва Москва.

В цялата тази сложна обстановка какво ви казват вашите роднини, искат ли да се върнете у дома, във Франция?

Не. Никога не са искали това от мен дори когато трябваше да отразявам конфликти като тези в Грузия през 2008 г., в Донбас през 2014–2016 г., в Нагорни Карабах през 2020 г. Може би успях да ги убедя, че е изключително важно нашите общества да са добре информирани за случващото се по света. Семейството ми съвсем не се състои от интелектуалци, те са селяни, но много добре разбират, че войната в Украйна засяга пряко нас в Европа и че чрез Украйна Путин воюва с нас и демокрацията.

Как мислите, че ще свърши всичко това?

Трудно е да се каже, разбира се. Има толкова много фактори, които трябва да се вземат предвид. Например междинните избори в САЩ този месец. Как общественото мнение в Европа ще посрещне зимата. И така нататък. Но вече е съвсем ясно за всички, че украинците знаят за какво се борят, а руският морал е в разпад. Русия не е поела контрола над нито едно значимо селище вероятно от юли... Виждам, че лидерите на Запад, във Франция, Германия и другаде, дълбоко в съзнанието си са готови да направят компромис с Русия. Не виждам убеденост. Но ако те устоят и ако Западът продължи да предоставя на Украйна оръжия, тогава тя ще спечели. Ако ли не, ще имаме ужасна и много дестабилизираща ситуация без победител и губещ във войната.

Какво виждате от грузинския си прозорец днес?

Есен… Символ на смъртта… Но животът скоро ще се завърне.

Какво си говорите с украинските си приятели?

Гледам да не им преча. Понякога им изказвам моята подкрепа и болка. Говорим за убитите на фронта, на бойното поле. Нямаме достоверна информация за броя на жертвите от украинска страна. Но ако направим собствена статистика, като преброим убитите хора, които сме познавали или които са близки на хора, които познаваме, виждаме, че цифрата е голяма. Стефан, съавторът на книгата, тези дни каза, че сред собствения си кръг от приятели и познати знае за 12 души, убити наскоро от руснаците. Това е огромна цифра и говори много за жертвите, които украинците правят, за тяхната воля за съпротива на всяка цена.

Възможни ли са украинската и грузинската мечта за Европа?

Да се мечтае, да… Но те знаят, защото чуват това от европейските лидери, че няма да е скоро, ако изобщо се случи. В Грузия например смятат, че стремежът към членство в Европейския съюз дава посока на страната. И това вече е много важно.

А вие като журналист за каква Европа мечтаете?

Да мечтаеш за Европа е едно, а да я наблюдаваш реално е съвсем друго. Не знам как да отговоря на този толкова труден въпрос. Мечтая Европа да изплува, да съществува като такава и да започнем да се чувстваме като част от едно семейство. Благодарение на Путин опасността ни накара да усещаме това малко по-силно и да действаме заедно. Страхувам се, че Европа, за която мечтая, трябва да премине през ужасни трудности, за да може да се изгради – от споделеното усещане да бъдеш част от една и съща общност до институциите, които я правят реално съществуваща.

Режи Жанте е независим журналист, който живее в Грузия повече от 20 години и отразява основно страните от бившия Съветски съюз. Документирал е всички значими събития в новата украинска история: Оранжевата революция през 2004 г., конфликта в Донбас, руската инвазия през 2022 г. и др. Кореспондент е на някои от големите френски медии, сред които: RFI, France 24 и Le Figaro. Стефан Сиоан е журналист и продуцент на документални филми. Живее в Украйна от 2013 г., откъдето отразява за различни медии въстанието на Майдана през 2013 г., анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и последвалата война в Донбас. През 2019 г. става пряк свидетел на избора на Зеленски за президент и прави множество интервюта с него. В момента е кореспондент в Киев за Liberation и RFI. Жанте и Сиоан публикуват една от първите в света биографии на Воло­димир Зеленски.