Култура / Брой 1 (2994), Януари 2023

„Новият мир не е бил резултат на някакво божествено чудо. Той е бил постигнат благодарение на това, че хората са направили добър избор и са изградили функциониращ глобален ред.“ Есе, публикувано в The Atlantic

Преди няколко години публикувах книгата си „21 урока за XXI в.“ и посветих една от главите ѝ на бъдещата война. Тя беше озаглавена „Да не подценяваме човешката глупост“ и в нея се твърдеше, че първите десетилетия на XXI в. са били най-мирната епоха в историята на човечеството и че воденето на война вече няма особен икономически или геополитически смисъл. Но че все пак тези факти не дават абсолютна гаранция за мир, тъй като „човешката глупост е една от най-важните сили в историята“ и „даже разумните лидери в крайна сметка правят редица глупости“.

Независимо от тези съображения през февруари 2022 г. бях потресен, когато Владимир Путин се опита отново да завоюва Украйна. Очакваните последици за самата Русия, а и за цялото човечество бяха толкова разрушителни, че подобна стъпка изглеждаше малко вероятна дори за най-хладнокръвния мегаломан. И все пак руският самодържец предпочете да сложи край на най-мирната епоха в историята на човечеството и да го тласне в нова ера на война, може би в най-страшното от това, което сме виждали досега. На практика сме изправени пред заплаха за самото оцеляване на човешкия род.

Това е трагедия, след като последните десетилетия показаха, че войната не е неизбежна природна сила. Тя е човешки избор, който варира от място на място и от време на време. След 1945 г. не е имало нито един случай на война между велики държави и нито един случай на унищожение на международно призната държава в резултат на чуждо завоевание. Вярно е, че по-ограничените и локални конфликти си остават относително разпространени; аз живея в Израел и много добре осъзнавам това. Ала въпреки израелската окупация на Западния бряг, двете страни в конфликта рядко опитват да разширят своите граници чрез насилие. Това е една от причините, поради които израелската окупация породи толкова критики. Онова, което е било норма в течение на хилядолетия имперска история, днес бива подложено на анатема.

Дори да отчетем гражданските войни, метежите и тероризма, се вижда, че през последните десетилетия в резултат на войни са загинали много по-малко хора, отколкото в резултат на самоубийства, пътни злополуки или болести, свързани със затлъстяването. През 2019 г. около 70 000 души са починали вследствие на въоръжени конфликти или престрелки с участието на полицията, 1,3 млн. души са загинали в пътнотранспортни произшествия, а около 1,5 млн. души са си отишли от диабет.

И все пак мирът не е въпрос на числа. Най-важната промяна през последните десетилетия е чисто психологическа. В течение на хилядолетия мирът е означавал „временно отсъствие на война“. По време на трите Пунически войни между Рим и Картаген е имало десетилетия на мир, но всеки римлянин и всеки картагенец е знаел, че този „Пунически мир“ може да бъде нарушен във всеки момент. Политиката, икономиката и културата са се градели върху постоянното очакване на война.

В края на ХХ в. и началото на XXI в. значението на думата „мир“ се е променило. Докато Старият мир е означавал само „временно отсъствие на война“, Новият мир е започнал да означава „невероятност за война“. В редица (макар и не във всички) региони на света са престанали да се боят, че съседите им могат да нахлуят и да ги унищожат. Тунизийците са спрели да се страхуват от италианска инвазия, костариканците вече не смятат, че армията на Никарагуа може да нападне Сан Хосе, а самоанците не се боят, че на хоризонта може да се появи военният флот на Фиджи. Защо смятаме, че страните не се опасяват от това? Доказват го военните им бюджети.

До неотдавна военните разходи са били първото перо в бюджета на всяка империя, кралство или султанат. Правителствата харчеха много по-малко за здравеопазване и образование, тъй като голяма час от ресурсите им отиваше за издръжката на войници, изграждането на защитни съоръжения и построяването на бойни кораби. Римската империя е харчела от 50% до 70% от бюджета си за своята армия; в империята Сун (960–1279) този показател е 80%, а в Османската империя в края на XVII в. – около 60%. От 1685 г. до 1813 г. издръжката на британския военен сектор никога не е спадала под 55% и средно достига 75%. По време на големите конфликти през ХХ в. както демокрациите, така и тоталитарните режими са затъвали в дългове, за да финансират картечници, танкове и подводници. И ако има реални опасения, че съседите ни във всеки момент могат да нахлуят и да плячкосат градовете ни, това е разумен разход.

Държавните бюджети в епохата на Новия мир са много по-обнадеждаващ материал за четене, отколкото всеки съчинен някога пацифистки трактат. В началото на XXI в. средните разходи за издръжка на армията са около 6,5% и даже Съединените щати, доминиращата свръхдържава, отделят около 11% за поддържане на своето превъзходство. И тъй като хората вече не живеят в страх, правителствата могат да отделят много повече средства за здравеопазване, социални разходи и образование. Например средните разходи за здравеопазване са някъде около 10,5% от държавния бюджет или превишават бюджета за отбраната. Мнозина днес го смятат за неразумно. А истината е, че ако възприемаме Новия мир като даденост и се отнасяме към него пренебрежително, скоро ще го изгубим.

***

Новият мир бе продукт на три основни сили. Първо, на технологичните промени – и най-вече на развитието на атомното оръжие – които силно увеличиха цената на войната, особено сред свръхдържавите. Атомната бомба превърна войната между свръхдържавите в безумен акт на колективно самоубийство, поради което те вече не воюват пряко едни с други след Хирошима и Нагасаки.

Второ, икономическите промени значително съкратиха ползите от войната. Някога основните икономически активи бяха материалните активи, които могат да се заграбят със сила. Когато Рим побеждава Картаген в Пуническите войни, той забогатява за сметка на ограбения си съперник, продава жителите му в робство, завзема сребърните рудници в Испания и житните полета на Северна Африка. През последните десетилетия обаче в най-важни активи се превърнаха научните, техническите и икономическите активи. Бизнеси на стойност трилиони долари като „Майкрософт“ и „Гугъл“ са изградени върху това, което се намира в главите на техните инженери, а не на онова, което е под краката им. По-лесно е да завземеш сребърните рудници, отколкото да придобиеш така усвоените знания. Тази икономическа реалност също рязко понижи рентабилността на завоеванията.

И макар войните за материални ресурси да си остават типични за някои части на света като Близкия Изток, след 1945 г. големите икономики нараснаха без империалистически завоевания. Армиите на Германия, Япония и Италия бяха разбити, териториите им се свиха, но след Втората световна война техните икономики отбелязаха взривен растеж. Китайското икономическо чудо бе извършено, без да се води каквато и да е голяма война след 1979 г.

Докато пишех тези редове, руските войници разграбваха украинския Херсон, изпращайки по домовете си в Русия цели камиони с откраднати килими и тостери. Това няма да направи Русия богата, нито ще компенсира огромните разходи на руснаците за тази война. Но Путиновото нахлуване в Украйна доказва, че технологическите и икономическите промени не са достатъчни за установяването на Новия мир. Някои лидери са толкова властолюбиви и толкова безотговорни, че могат да започнат война, дори тя да е икономически разорителна за страната им и да тласка цялото човечество към атомния Армагедон. Следователно третият важен стълб на Новия мир е културен и институционален.

В човешките общества дълго време са господствали милитаристките култури, които са мислели войната като неизбежна и дори желателна. Аристократите в Рим и Картаген са смятали, че военната слава е венец на жизнените постижения и идеален път към властта и богатството. Мнозина творци, подобно на Вергилий и Хораций, са посветили таланта си на възпяването на оръжието и на воините, прославяли са кървави сражения и са увековечавали жестоки завоеватели. В епохата на Новия мир творците насочват таланта си към разобличаването на ужасите на войната, а политиците, опитващи се да оставят следа в историята, предприемат здравни реформи, а не разграбват чужди градове. Лидерите от цял свят – под въздействието на страха от ядрената война, климатичните промени и новите културни тенденции – са обединили усилията си за изграждането на такъв глобален ред, който да позволи на страните да се развиват по мирен път и да сдържа подпалвачите на войни.

Този глобален ред се основава на либерални идеали: всички хора заслужават равни свободи; нито една група от хора не превъзхожда останалите; всички хора споделят същия опит, ценности и интереси. Тези идеали подтикват лидерите да избягват войните, да работят за защита на общите ценности и за развитието на нашите общи интереси. Либералният глобален ред обвързва вярата в универсалните ценности с функционирането на глобалните институции.

И макар този глобален ред да е далеч от съвършенството, той подобрява живота на хората не само в старите имперски центрове като Великобритания и САЩ, но и в други части на света – от Индия до Бразилия и от Полша до Китай. На всички континенти държавите печелят от ръста на световната търговия и от инвестициите и почти всички се възползват от дивидентите на мира. Не само Дания и Канада имат възможност да правят разходи за учители вместо за танкове, но също и Нигерия и Индонезия.

Всеки, който изтъква дефектите на либералния световен ред, трябва първо да си отговори на един прост въпрос: имало ли е десетилетие, в което човечеството да е било в по-добра форма, отколкото през 2010 г.? И кое друго десетилетие е модел на изгубения златен век? Нима би могло да има сравнение с 1910 г., когато Първата световна война, болшевишките революции и европейските империи жестоко експлоатират голяма част от Африка и Азия? Или с 1810 г., когато Наполеоновите войни достигат кървавия си апогей, когато руските и китайските селяни са под ботуша на аристократичните владетели, а робството все още е било законно в САЩ, Бразилия и в много други страни? Може би мечтаете за 1710 г., за Войната за испанското наследство, за Великата северна война или за войната на Великите моголи, за времето, когато всяко трето дете е умирало от недохранване и болести, без да достигне пълнолетие?

***

Новият мир не е бил резултат на някакво божествено чудо. Той е бил постигнат благодарение на това, че хората са направили добър избор и са изградили функциониращ глобален ред. За съжаление, мнозина възприемат това постижение като нещо естествено. И дори смятат, че гаранти за този Нов мир са технологичните и икономически сили, че той може да мине и без третия си стълб – либералния глобален ред. Затова този ред отначало беше все повече пренебрегван, след което стана обект на яростни нападки.

Тези нападки дойдоха от „зли държави“ като Иран или от „зли лидери“ като Путин, които обаче нямаха достатъчно сили, за да сложат край на Новия мир. И ако нещо наистина накърни глобалния ред, това беше отдръпването на страни, повече от всички спечелили от либералния ред (като Китай, Индия, Бразилия и Полша), както и от държави, поставили основите му (като Великобритания и САЩ). Този обрат бе ознаменуван с Брекзит и избирането на Доналд Тръмп през 2016 г.

Онези, които предизвикваха световния либерален ред, в мнозинството си не желаеха война. Те просто искаха да прокарат интересите на собствените си страни, като твърдяха, че всяка национална държава трябва да защитава и развива своята свята идентичност и традиции. Но така и не обясниха как различните нации ще взаимодействат помежду си при липсата на универсални ценности и глобални институции. Те не предлагаха никаква ясна алтернатива. Просто предполагаха, че различните нации по някакъв прекрасен начин ще съществуват съвместно, а светът ще се превърне в мрежа от крепости, заобиколени със стени, но дружелюбни.

Обаче крепостите рядко биват дружелюбни. Всяка национална крепост обикновено иска за себе си повече земя, безопасност и процъфтяване за сметка на своите съседи; ето защо без помощта на универсални ценности и на глобални институции тези съперничещи си крепости не могат да се договорят за каквито и да било общи правила. Моделът на мрежа от крепости е рецепта за катастрофа.

И тази катастрофа не закъсня. Пандемията показа, че без ефективно глобално сътрудничество човечеството не може да защити себе си от общи заплахи, като вирусите например. След което Путин – може би виждайки как КОВИД-19 подрива глобалната солидарност – стигна до извода, че и той може да нанесе смъртоносен удар, като наруши най-голямото табу в епохата на Новия мир. Путин смяташе, че ако Русия успее да завоюва и погълне Украйна, отделните държави, уплашени ще го осъдят, но никой няма да предприеме срещу него реални действия.

Аргументът, че Путин неволно е бил подтикнат да нахлуе в Украйна – за да изпревари нападение от страна на Запада – е част от безумната пропаганда. Никаква смътна западна заплаха не оправдава разрушаването на една страна, разграбването на нейните градове, мъченията и изнасилванията на нейни граждани, невъобразимите страдания на милиони мъже, жени и деца.

Всеки, който смята, че Путин не е имал избор, нека назове страната, която се е готвела да нахлуе в Русия през 2022 г. Предполагате ли, че армията на Германия се е готвела да пресече границата? Или ви се струва, че Наполеон е станал от гроба, за да поведе своята Grande Armée (Велика армия) срещу Москва, и че Путин не имал друг избор освен да предотврати неминуемото нашествие на французите? А може би си спомняте, че Путин вече нахлу веднъж в Украйна през 2014 г.?

Путин грижливо подготвяше агресията си. Той така и не се примири с разпада на Руската империя и никога не възприе Украйна, Грузия или която и да е друга постсъветска република като законна и независима държава. Затова докато средните военни разходи в света – както споменах по-горе – съставяха около 6,5% от бюджетите на държавите и около 11% в САЩ – то в Русия тези разходи бяха многократно по-високи. Не знаем колко точно, защото е държавна тайна. Но този показател варира някъде около 20% и може би дори превишава 30%.

Ако авантюрата на Путин се беше увенчала с успех, това щеше да бъде пълен крах за световния ред и за Новия мир. Автократите от цял свят щяха да разберат, че завоевателните войни са възможни, а демокрациите също щяха да бъдат принудени да се милитаризират за защита. Вече станахме свидетели как руската агресия принуди такива страни като Германия рязко да увеличат бюджета си за отбрана, а държави като Швеция да върнат военната служба. Парите, които трябваше да отидат за учители и медицински сестри, вместо това ще отидат за танкове, ракети и кибероръжие. Младежите по цял свят ще трябва на 18 години да влизат в армията. Целият свят ще заприлича на Русия – страна с огромна армия и недокомплектовани болници. Ще настъпи нова ера на войни, бедност и болести. От друга страна, ако Путин бъде спрян и наказан, глобалният ред не само че няма да бъде разрушен, а ще укрепне.

Кой от тези два сценария ще се осъществи? За щастие на всички, Путин се оказа катастрофално неподготвен за едно съществено нещо – мъжеството на украинския народ. Украинците отблъснаха руснаците в серия от зашеметяващи победи под Киев, Харков и Херсон. Но Путин засега не признава грешката си, а на пораженията реагира с крайна жестокост. Виждайки, че армията му не може да срази украинските войници на предната линия, той се опитва да сее смърт и студ сред украинските жители в техните домове. Не е възможно да предскажем как ще завърши тази война, както и съдбата на Новия мир.

***

Историята не е детерминирана. След края на Студената война мнозина смятаха, че мирът е неизбежен и че той ще се съхрани, дори ако не внимаваме с глобалния ред. След като Русия нахлу в Украйна, се насажда противоположното мнение. Че светът винаги е бил само илюзия, а войната е неуправляема природна сила, затова единственият избор на хората е да бъдат плячка или хищници.

И двете позиции са неверни. Войната и мирът са решения, а не неизбежности. Хората водят войни, а самите те са неподвластни на природните закони. И както хората водят войни, така могат и да сключват мир. Ала мирът не е еднократно решение. Необходими са дългосрочни усилия по защита на универсалните норми и ценности, по създаване на съответните институции.

Възстановяването на глобалния ред не означава връщане към системата, която се разпадна през 2010 г. Новият и по-добър световен ред трябва да предостави важни роли на незападните държави, които искат да са част от него. Той трябва да признае и значимостта на националните интереси. Глобалният ред се разпадна най-вече поради атаката на популистки сили, според които патриотичната лоялност противоречи на глобалното сътрудничество. Политиците популисти „проповядваха“, че щом си патриот, трябва да си „против“ глобалните институции и глобалното сътрудничество. Но между патриотизма и глобализма няма вътрешно противоречие, защото патриотизмът не е ненавист към чужденците. Патриотизмът е любов към съотечествениците си. И ако в XXI в. искате да защитите съотечествениците си от войни, пандемия и екологичен колапс, най-добрият начин това да стане е като си сътрудничите с чужденците.

Превод от английски Тони Николов