Култура / Брой 2 (2995), Февруари 2023

След опустошителния пожар от 19 септември 1869 г. това вероятно е най-тъжният ден в историята на Липнице над Сазава. На 3 януари 1923 г. тук умира чешкият писател Ярослав Хашек. Ненавършил четиридесет години. Хашек, бохемът. Хашек, анархистът. Червеноармеецът, модернистът. Хашек, волнодумецът, майсторът на много мистификации, гениалният писател, подарил на средноевропейската литература най-известния герой – добрия войник Швейк.

Програмата за стогодишнината от смъртта му изглеждаше така: първо в малкия дом на Хашек в Липнице се срещат неговите почитатели. Както и неговите потомци, които живеят тук. После събралото се множество потегля към гроба му в подножието на замъка. Тук се пее, пие и се чете. И се плаче. Смехът обаче е много повече.

Ярослав Хашек е познат и ценен преди всичко като хуморист, ала последните му дни в Липнице са всичко друго, но не и весели. Той вече не може да стигне до любимата си гостилница „При чешката корона“, макар че тя е само на няколко крачки. Краката му са оттекли, всичко го боли. Почти не може да яде. Постоянно повръща. Не може да пие дори любимата си бира. Остава му чаят с мляко. Лежи в дома си, в сянката на монументалните руини на крепостта, които се виждат отдалече и които е сравнил с несполучлив локомотив. Само три месеца писателят е живял тук заедно с втората си жена Шура, запознал се с нея в Русия и я довел в току-що създадената Чехословакия. Без да ѝ каже, че в Прага вече има жена и син.

До последно болният Хашек иска да се среща с хора. Сякаш не изпитва страх от нищо друго освен от самотата. И от онемяването. Непрекъснато кани приятели да играят на карти. И да им разказва. Мечтае да отиде в Испания и се надява състоянието му да се подобри. Очаква пролетта. Макар да съзнава, че за него пролет вече няма да има.

Ирена Доускова (род. 1964 г.)[1] описва последните дни от живота на Ярослав Хашек във великолепния си роман „Мечешки танц“, публикуван на чешки през 2014 г. Според Доускова предимно мъжете обичат Хашек, онези, на които „Швейк“ е помогнал да преживеят казармата. Доускова се влюбила в Хашек още като малко момиче. Оттогава го чете непрекъснато. И винаги като за първи път.

В своя роман, чието действие се развива изцяло в Липнице, авторката описва Хашек като човек с труден характер и същевременно чувствителен. Като дълбоко меланхоличен човек, който до последно не изгубва чувството си за хумор. Като стар, тромав и болен мечок, който все пак може да танцува и винаги има под ръка някоя шега или анекдот, с които да разсмее приятелите си. „Когато разсъждаваш за Хашек, много бързо стигаш до всички онези стереотипи, които и днес са в обращение. Веднага си го представяш как се налива с бира. Да, много е пиел, ала е бил изключително интелигентен, много талантлив, образован и е бил много чувствителен човек.“

Колко от Хашек може да се открие в чешката литература сто години след смъртта му? „При всеки чешки автор, който има чувство за хумор, усещаш нещо от Ярослав Хашек“, казва Доускова. И споменава Карел Полачек, разбира се, Бохумил Храбал, Йозеф Шкворецки и Емил Хакъл.

Емил Хакъл (род. 1958 г.) пише може би най-добрите диалози в съвременната чешка литература, които въздействат невероятно автентично. Подобно на Хашек и при него не можеш да отделиш хумора от меланхолията. И Хакъл е написал един чешки бестселър, тънка книжка за безкрайните трагикомични разговори със своя баща.[2]

Когато заговориш с Хакъл за Ярослав Хашек, той засиява. Подобно на Доускова, и той усеща, че мнозина не разбират истински Хашек, интерпретират го твърде опростено и го свеждат до бирата и кръчмарските анекдоти. Същото се отнася и за Швейк и невероятното му пътешествие из бойните полета на Първата световна война. Голяма заблуда е, че най-прочутият и най-превеждан чешки роман е чисто хумористично произведение, казва Хакъл. И този етикет е навредил на автора и неговата творба. „Възприемаме хумора като нещо лековато, което в този случай не отговаря на истината. Швейк е като Одисей, който се скита из декорите на световния апокалипсис. Той е универсална фигура в духа на Кафка.“

Ярослав Хашек и Франц Кафка. И двамата са родени през 1883 г. в Прага. Кафка надживява Хашек само с една година. „Те са съвременници, ала дотук свършват приликите. Швейк коментира ужасната реалност на масовата смърт с видимо лековат тон. Ала този тон е единствената тънка нишка, която го свързва с разума.“

Липнице над Сазава е малко селище по средата на пътя между Прага и Бърно. Една разрушена крепост, една черква и две, три кръчми. Тук всеки знае всичко за всеки. В края на август 1921 г., когато Ярослав Хашек идва, за да остане, вероятно не е било по-различно. Известен писател от Прага отива да живее в провинцията. Това е било събитие.

Тук и до днес се гордеят с Ярослав Хашек. Кметът Зденек Рафай познава добре творчеството му. И отваря дума за това колко актуален е „Швейк“ днес, по време на бруталното нападение на Русия над Украйна. И тук, в това малко селище само със 650 жители са пристигнали десетки бежанци от Украйна.

И в Липнице знаят най-новата история за Хашек и Швейк, която днес забавлява мнозина в цялата страна – кой знае, вероятно последната великолепна шега на Хашек, поздрав от отвъдното до неговите съграждани. Преди Коледа милиардерът популист Андрей Бабиш, както и другите кандидати за президент на Чехия се срещнаха с ученици в Прага. Децата бяха подготвили няколко въпроса за Бабиш. Сред тях и този: Как се нарича най-прочутото произведение на писателя Ярослав Хашек? Бабиш беше пас. Повече нищо нямаше значение, нито че в разговора твърдеше, че Луната била планета, а млякото се образувало в стомаха на кравата – това бяха дреболии. Ала чешки президент да не знае кой е Швейк? Последваха безброй шеги и подигравки. Не помогна това, че Бабиш всъщност е словак и че междувременно публикува снимка с книгата и обещание веднага да я прочете.

Какво би написал Хашек за днешните популисти като Бабиш? За националисти като Орбан в Унгария? Или за диктатори като Путин и за неговата брутална война срещу Украйна?

„Всяка идеология се разкрива, когато видиш колко раздразнено реагира на хумора“, пише Ирена Доускова. „Швейк“ си остава роман за бездънната човешка глупост. Както и книга за разпада на старата монархия. И антивоенен епос. Актуална, радикална и безпощадна книга…

На 30 април, рождения ден на Хашек, в Липнице ще се проведе конференция, организирана от градската управа, разказва кметът. Място за поклонение на фенове на Хашек от цял свят. Те посещават къщата му, където днес има малък музей. Пият по една бира на гроба на писателя и накрая се озовават в кръчмата за гулаш и още бира.

Гостилницата, където писателят първоначално отседнал и написал или издиктувал големи части от „Швейк“, днес е собственост на семейство Хашек. „От време на време в хотела отсядат и писатели“, разказва Мартин Хашек, правнук на автора. „Понякога остават при нас дори цял месец и пишат. Искат да се вдъхновят от мястото и ми обещават после да изпратят книгите, но до днес не съм получил нито една“, допълва той.

Изключение прави Ирена Доускова с нейния „Мечешки танц“. Заради Хашек Доускова е идвала многократно в Липнице. Най-често тук идват читатели. Чехи, словаци, немци, поляци, австрийци. Но също и японци, а наскоро и една група от Север. „Беше през зимата, тъкмо чистех снега от стълбището и внезапно се появиха. Исландци“, разказва Мартин Хашек. „Лицата им посинели от студ. В Исландия слушали „Швейк“ по радиото и един от мъжете ми каза, че във вечната тъмнина книгата му е спасила живота. Отидохме заедно на гроба на моя прадядо. След това им стоплих гулаш, наточих бира и най-после лицата им си върнаха цвета. Без слънце може да се живее, но без бира не.“

За гостите Мартин Хашек приготвя гулаш по рецептата на своя прадядо. „Мнозина не знаят, но прадядо ми е готвел добре. По негово време гостилницата била собственост на семейство Инвалд. Ярослав имал стая горе. И непрекъснато се месел в готвенето. Накрая госпожа Инвалдова му казала да вземе сам да сготви гулаша. И той го направил.“

Мартин Хашек познава романа на Ирена Доускова. Започнал да го чете, много му харесал в началото, но после станал твърде мрачен и тъжен. Ала през зимата, когато дните са къси, а вятърът от хълма безмилостно леден, смята да го довърши. В своята гостилница, където Хашек е написал „Швейк“. Може би дори на масата, на която е седял писателят в очакване на гостите. И на техните истории.

Текстът е публикуван във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, 1 бр., 2023 г.

Превод от немски Людмила Димова