Култура / Брой 7 (3000), Септември 2023

Фестивалът в Карлови Вари съвсем неслучайно е важен фокус в усилията ни за международно признание на нашето кино. Създаден веднага след края на Втората световна война през 1946 г., той е вторият в Европа (заедно с Кан) след феста във Венеция, заченат още през 1932 г. под патронажа на Мусолини.

Карлови Вари търси своето утвърждаване като най-значимо подобно събитие в Централна Европа, макар че първите му издания са в съседния по-малък спа курорт Марианске Лазне. И тъкмо оттам и от Венеция идват първите ни международни награди за документалния филм на Захари Жандов „Хора сред облаците“ (1946).

До падането на Берлинската стена и промените след 1989 г. Карлови Вари бе биенале, редуващо се през година с Московския фестивал – и двата трибуни преди всичко за успехите на киното от социалистическия блок. Но от 1994 г. Карлови Вари коренно промени облика си под новото ръководство на тандема от известния актьор Иржи Бартошка (президент) и авторитетната кинокритичка Ева Заоралова (художествен директор). И вече 30 години фестивалът успешно отстоява принципна позиция за грижлива селекция, заради които хилядна публика всека година в началото на юли изпълва с очаквания и въодушевление фестивалните зали.

И тази година поредното 57-о издание (30 юни–8 юли) не измени на утвърдената практика, но разбира се, и с някои нови, неизбежни корекции, които развитието на световния кинопроцес предполага и дори налага.

Запазен е форматът на основния конкурс от 12 филма със световна премиера именно в Карлови Вари. А това означава много грижлива селекция от стотици заглавия, които селекционерите набелязват междувременно. Малка изненада този път бе, че при откриването на празника филмите в основния конкурс се оказаха 11. Обяснението е колкото просто, толкова и жалко за верните почитатели на киното. Защото китайски филм, селектиран и подготвен за показ, е бил оттеглен в последния момент от съответните органи на страната заявител. Заглавието на филма не бе съобщено, за да не се пречи при негови бъдещи фестивални участия и търговско разпространение. Но горчивината остава, защото липсата на филм от мощната и разнообразна китайска филмова индустрия нащърбва програмната хармония. Въпреки това тя е достатъчно убедителна като цялостна стратегия по отношение на двата основни конкурса: основния за главната награда Кристален глобус и втората категория „Проксима“ (също 12 филма), за която ще стане дума по-долу.

По отношение на селекционните принципи и критерии особена роля има стратегията, която художественият директор Карел Ох преследва и осъществява успешно вече 13 години. Тя се заключава в няколко много важни принципа. На първо място, всеки филм да носи безспорни тематични и художествени качества, без да „плаща данък“ на някакъв моден тренд или самоцелни експерименти. Напротив, положително впечатление прави фактът, че тъкмо изявени артхаус автори не отбягват или не заобикалят актуални, безспорно важни и същевременно универсални проблеми от всекидневното битие на човека в сегашното твърде комплицирано битие. Тъкмо такива аргументи са повлияли при селекцията например на иранския филм „Празни мрежи“ (копродукция с Германия, реж. Берхуз Камирзаде), който използва жанров ключ от добре познатата социална (мело)драма за неравна любов между бедно момче и момиче от заможно семейство. Но зад тази жанрова „опаковка“ четливо прозира реалната социална атмосфера в страната с доловим акцент и критичен патос в посланието към зрителите. Затова Специалната награда на журито, председателствано от американската актриса Патриша Кларксън (с номинация за Оскар), е точно присъдена и получи одобрение с аплодисменти на публиката. Или пък афганистанският режисьор Бабак Джалали заслужи справедливо отличието за режисура на своя американски филм „Фремнот“ (по името на градче в Калифорния) заради много добрия, изпълнен с човешко състрадание разказ за емигрантската съдба на негови сънародници. Не че темата е нова или изненадваща, но добрата авторска защита и чистата искреност достигат убедително до зрителите. Не е за подценяване и италианският филм „Накъде вее вятърът“ (втори на реж. Марко Риги), който в традициите на класическата драма разсъждава за високия осъзнат смисъл от вярата в Бог! Но не просто като дисциплинирана религиозна отдаденост, а като дълбоко духовно съзряване и потребно морално извисяване. Вечни теми, особено за католическия свят, но универсални и винаги актуални, защото дълбоко засягат смисъла на човешкото битие и самоосъзнаването на субекта. В тази последователност от селекционни попадения свое достойно място има и грузинският филм „Гражданинът светец“ (копродукция с Франция и България), трети за младата режисьорка Тинатин Кажришвили, която в сръчна сатирична парабола осветява темата за „белязания“ човек, който трудно се вписва в обичайното, дори банално всекидневие. За нас допълнителен положителен белег е прекрасното черно-бяло изображение на оператора Крум Родригес.

Без да изчерпваме цялата конкурсна програма (това не е необходимо), разбира се, че трябва да отделим специално внимание на най-важния за нас акцент – бляскавото участие на „Уроците на Блага“ на реж. Стефан Командарев, който е и съсценарист със своя сътрудник Симеон Венциславов. Техният филм е зареден с много хуманизъм, с дълбоко уважение към човека и същевременно с внимателно вглеждане в психологията на възрастните хора. Стефан Командарев ясно е заявявал, че старостта и боледуването на баща му са го изправили пред изключителна отговорност към това поколение. Подчертавал е, че този филм иска да върне достойнството именно на хората от третата възраст – на пенсионерите, които в България са най-ощетени и злепоставени. Сюжетът умело включва популярната у нас тема за телефонните измамници. И неслучайно кулминацията на драматичния конфликт е изведена великолепно от актрисата Ели Скорчева (пенсионираната учителка Блага) и Герасим Георгиев-Геро, но той зад кадър, само с гласа си в телефонните диалози. Великолепно режисьорско решение, прекрасно изпълнено от актьорите! Много важен и смел кинематографичен ход, който не е новаторски, но работи изключително успешно за посланието на филма. Това беше забелязано от зрителите и очевидно оценено от журито, за да присъди на филма Голямата награда Кристален глобус и още един за Ели Скорчева като най-добра актриса в конкурсната програма! Много висока и напълно заслужена оценка за филма, който освен това получи и наградата на Екуменическото жури с недвусмислена формулировка: „Филмът изтъква изключително важната връзка между личната отговорност на субекта и социалните норми в обществото, като с болезнена острота и горчивина осъжда деформацията на хуманните стойности“. Не е необходимо да прибавим нищо повече, а само да пожелаем и на българските зрители същото удовлетворение при срещата с филма – първо на националния фестивал „Златна роза“ (20–28 септември) във Варна, а после и в киносалоните.

Втората конкурсна категория, която допреди две години се казваше „На изток от запад“ сега е наречена „Проксима“ (най-близката звезда до Слънцето и Земята), защото отпадна необходимостта за специалното отделяне на филмите от бившия социалистически блок. Тогава, след падането на Берлинската стена, се появиха два фестивала с такъв специализиран профил (в Котбус и Висбаден), а после и Карлови Вари създаде своя тематична категория, защото имаше видимо различие в доминантните теми „драми на Изток, депресии на Запад“ и те изискваха специално внимание. Но с времето „меридианът на различията“ постепенно се разми и ефективната програмация изискваше нов подход и актуализирани критерии. Така естествено географският периметър на селекцията с новото название „Проксима“ се разшири и сега Голямата награда в категорията заслужи филмът „Раждане“ от Южна Корея на режисьора Йо Джи-йонг. А втората по важност Специална награда е за филма „Гурас“ (Индия, Непал) на режисьора Саурав Рай. Дори само географският произход на отличените филми потвърждава категорично разумната промяна.

Защото престижният Международен фестивал в Карлови Вари не само формално е от най-високата рейтингова категория А според класацията на ФИАПФ (Международна федерация на продуцентските асоциации). А в действителност всяка година защитава и потвърждава това високо признание, което го поставя редом до най-важните форуми като Кан, Венеция, Берлин, Сан Себастиан, Токио и други. Тогава и нашите отличия придобиват достоен и напълно заслужен блясък!