Култура / Брой 1 (3004), Януари 2024

„Клети създания“, САЩ, Ирландия, Великобритания, 2023 г.; режисьор Йоргос Лантимос, сценарист Тони Макнамара, в ролите: Ема Стоун, Уилям Дефо, Марк Ръфало, Рами Юсеф, Маргарет Куоли и др.

Виртуоз в изследването на жанровото многообразие в киното, след пародийната историческа фреска „Фаворитката“ (2018) Йоргос Лантимос се завръща към налудничавата екстравагантност на предпочитаните си сюжети, потапяйки се в ексцентричния фантасмагоричен свят на шотландския писател Алистър Грей. В първата си екранизация гръцкият режисьор преплита митологемите за Франкенщайн и Барон Мюнхаузен в брутална еуфория от цветове, емоции и дръзки визуални решения. „Клети създания“ (чудесен превод, макар че и буквалното „бедни неща“ не е за пренебрегване) е ново стъпало към следващото (живописно) ниво в причудливата филмография на Лантимос.

Като изключим процеса на „създаването“ ѝ и „творческите“ амбиции на лудия учен осиновител, Бела Бакстър е орисана с далеч по-всеобхватни стремежи от този да бъде женска версия на чудовището на доктор Франкенщайн. Като че ли в „Клети създания“ преексплоатираната идея на Мери Шели е използвана просто като отправна точка не само в експеримента на Бог(уин) Бакстър, но и в този на Йоргос Лантимос (за Алистър Грей не можем да сме напълно сигурни, тъй като романът от 1992 г. не е преведен на български).

Бела, едновременно майка и дъщеря на самата себе си, напомня на Бенджамин Бътън – дете в тялото на възрастен. Интелигентна, жадна за знания, без социален филтър, младата жена тръпне да опознае света и плътската екзалтация. Нейният Бог (иронията е превъзходна, съвременният Франкенщайн не само плахо копира функциите на създателя, той безочливо се назовава с името му) проявява щедростта и далновидността да я пусне на пътешествие, в което ще се учи как да бъде човек – от любопитството към собственото тяло, през възпитанието на чувствата, откриването на социалните контрасти и моралните императиви, чувствеността, философската детерминация и себепознанието. Процес, в който мъжете са само инструмент, а крайната цел е утвърждаването на втория шанс.

Дестилирайки обичайния черен хумор на Лантимос, „Клети създания“ е забавен, перверзен, уникален, безкомпромисен и много смел филм, откачена и преднамерена „демонстрация на сила“ и поучителна насмешка, в който човекът-Бог-творец е купчина гниещи развалини, докато създанието му процъфтява и вместо да бягат от него, обикновените хора го (пре)следват въодушевено. Странно вълнуваща въпреки или благодарение на ексцесиите си от всякакво естество, тази романтична трагикомедия задълбава в решимостта на индивида да анализира себеподобните, за да открие механизма, който ги движи да се бунтуват и да се примиряват.

Верен на киноманската си страст, Йоргос Лантимос цитира някои от филмовите си вдъхновения като „Дневна красавица“ (1967, реж. Луис Бунюел), „Младият Франкенщайн“ (1974, реж. Мел Брукс), „И корабът пътува“ (1983, реж. Федерико Фелини). В същото време в сюжетно и особено във визуално отношение „Клети създания“ съдържа и множество други препратки към историята на седмото изкуство – от Д. У. Грифит, през немския авангард до Монти Пайтън. И е истинско удоволствие да сглобяваш пищния пъзел парче по парче, докато балансът между наративните търсения и формалните решения е увлечен в естетическа вихрушка от цветови палитри, промяна на фокусното разстояние или ефекта „рибешко око“.

Винаги изкусен в умението да извлече от актьорите си най-всеотдайното изпълнение, гръцкият режисьор получава четири доста интересни и парадоксално различни мъжки образа (доминирани от истеричното съвършенство на Марк Ръфало), в чийто център блести сюрреалистичната автентичност на Ема Стоун. Около провокиращата раздразнение и магнетично привличане личност на Бела – дързък персонаж без задръжки, въплъщение на детската невинност (и наивност), жестокост и доброта, Лантимос изгражда своята подривна басня за лицемерието на възрастните и на мъжете в частност. Предизвиквайки ту възторг, ту отвращение, а нерядко и двете едновременно, „Клети създания“ е чудновата, свирепа и дълбоко смущаваща приказка, която предпоставя различни интерпретации, включително и като язвителен памфлет срещу патриархата. Има седем номинации за Златен глобус.