Култура / Брой 3 (3006), Март 2024

125-ата годишнина на Панчо Владигеров ни кара да обърнем поглед към неговата къща музей в София, която съхранява архивът на композитора и паметта за него. С Надя Сотирова, директор на музея от 2005 г., разговаря Светлана Димитрова

Историите около къщата на Панчо Владигеров са много, но поне накратко бихте ли припомнили как тя става музей?

Създаването на музея е акт в изпълнение на изричната воля на Панчо Владигеров, изразена в неговото последно завещание от 1976 г. В него той, осъзнавайки значимостта на своето музикално дело, споделя, че би искал, ако някога държавата направи музей на негово име, той да бъде тук, в неговия дом на ул. „Якубица“ №10. Волята на композитора е тук да се запази целият негов архив, като изрично изброява в завещанието си най-ценните материали, на които особено държи.

След кончината му неговата втора съпруга Елка Владигерова дарява тази част от къщата, която по наследство се пада на нея и която двамата обитават. Госпожа Владигерова дарява и целия архив на композитора, наброяващ над 7000 архивни единици. Съдарител на архива е синът на Владигеров – Александър, а по-късно с дарителски акт към наследството на Владигеров се присъединява и неговият внук Панчо Владигеров-младши.

Безспорно най-ценното в богатия архив е ръкописното наследство на маестрото – от неговите ранни детски композиционни опити до последния нотен лист, който ние открихме затворен в рояла в неговия кабинет. Този недовършен ръкопис е транскрипция за бас и оркестър на една ранна песен, „Луд гидия“ по стихове на Пенчо Славейков. Нанесена е само вокалната партия, той не е успял да довърши оркестрацията. Нотният лист беше затворен в рояла, което е знак, че той активно работи до края на живота си. Владигеров получава сърдечен удар на 5 септември 1978 г., а транскрипцията носи датата 2 септември.

Владигеров спазва много строг режим, има изключителна самодисциплина в работата и творчеството си. Сутрин след кратка разходка с кучетата и хубава закуска е сядал да работи до обяд, след което е имал кратка почивка и отново работа – творческа и уроци с неговите многобройни ученици. Всички те разказват, че уроците в дома му не са били обикновени академични занимания по 45 минути или най-много час, а са прераствали в дълги беседи и разговори по два, три и повече часове. И даже споделяха, че ако ги потупа по рамото и каже: „Хайде със здраве до следващия път“, значи не е доволен. Ако е доволен, се обръща към Елка и казва: „Майко, направи по един чай“, а чаят е следван от хубава почерпка със слушане на музика – много често с партитура, анализи, дълги разговори за изпълнители, творчество.

В този дом се съхранява всичко оставено от Владигеров като веществено наследство, тук е и неговата много богата фонотека – плочи и магнетофонни ленти. Успяхме да дигитализираме много от записите, които той сам е правил, прехвърляйки записи от грамофонните плочи на магнетофонни ленти. Естествено, много е държал на добрите записи. Във фонотеката му се пазят грамофонни плочи на Deutsche Grammophon, Philips, ЕМI. Запазени са грамофонни плочи на всички опери на Вагнер, отделно от партитурите. В нототеката на Владигеров се срещат и много редки партитури, някои от тях аз съм търсила в студентските си години и не съм намирала в нашите библиотеки – например партитурата на Реквием от Хиндемит.

Владигеров е запазил своите програми, афиши, всички материали, които носят следите на неговото творчество и изпълнителското му изкуство – педантично по немски, много систематизирано. Изключително много дължим и на неговата съпруга, предала архива в добре подреден вид. Тя беше и моят пръв съветник преди откриването на експозицията на музея, тъй като той дълго време битува като филиал към Националния литературен музей, където са къщите музеи на писателите. Едва през 2004 г., когато министър на културата беше един от учениците на Владигеров, проф. Божидар Абрашев, а проф. Анда Палиева беше заместник-министър, с постановление на Министерския съвет стана юридическото отделяне на музея като самостоятелен културен институт. Започнаха ремонтите, тогава все още собствеността на сградата беше към Националния дарителски фонд „13 века България“, а за изработката на експозицията финансирането осигури Министерството на културата. Така на 25 март 2005 г. беше открита постоянната музейна сбирка. Аз бях изправена пред изключително изпитание поради крайно ограничените пространства. Трябваше да се изготви документална експозиция, която да илюстрира богатството на архива и накратко да представя живота и творчеството на Владигеров в седем табла и две хоризонтални витрини. Реших, че ще покажем само акценти от различните етапи в неговия живот – ранните детски години, образованието и специализациите му в Германия. Двадесет години Владигеров живее, учи и работи в Германия и този период оставя огромна следа в неговото личностно израстване, особено работата му с театралния режисьор Макс Райнхард, едно от светилата на западноевропейския театър.[1] Следва активната му творческа дейност след завръщането му през 1932 г. в България, когато Владигеров се посвещава и на педагогическа работа. Владигеров е член на Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите – единствен представител от България, и то в периода 1935–1942 г. Председател на този съвет е Рихард Щраус и между двамата има тясно творческо сътрудничество. Канен е като член на жури на най-престижните международни клавирни конкурси в Рио де Жанейро, в Болцано, Италия, на конкурса „Чайковски“ в Москва. Винаги е бил дистанциран от по-сериозни обществени и особено политически изяви. Владигеров получава всички най-големи държавни отличия за времето, в което живее. Той е вторият (след Кръстьо Сарафов) народен артист на България, удостоен още през 1946 г.

Споменахте вече за сбирката, която съхранявате. Какви други дейности развивате?

Музеят е отворен за посетители от вторник до събота включително. Трябва да се отбележи, че паралелно с експозиционната дейност имаме и много активна съпътстваща програма. Съвместяваме и дейност като музикално-продуцентски център. Оказа се, че мястото като атмосфера – тихо, приятно и с добър инструмент, предразполага към творческа работа по време на майсторски класове. Организираме разнообразни образователни програми за деца. Имаме вечерни концерти и матинета в събота и неделя.

Много интересен е мултижанровият проект по идея на нашия колега Александър Лиалиос SIN(es)THESIS, насочен към възприятието на различни видове изкуства – музика, изобразително изкуство, актьорско майсторство и театър на движението. Към този проект привлякохме като партньори трите големи академии по изкуствата – Националната музикална, Националната художествена и НАТФИЗ. Много млади художници нарисуваха прекрасни картини по творби на български композитори. Нашата идея беше да представим българското музикално творчество, като тръгнахме от класиката и стигнахме до съвременността. Акцент в този проект е международният конкурс по композиция. Първоначалната идея за конкурса беше създаването на музикална творба, вдъхновена от художествено произведение – живописна картина. Членове на журито на международния конкурс бяха преподаватели от Музикалната академия. Поканихме също композиторките Добринка Табакова от Лондон, Александра Карастоянова-Херментин от Виена. В първото издание на конкурса имаше 23 участници от цял свят – от Доминиканската република, Канада, САЩ, Русия и др. През 2023 г. Международният конкурс по композиция се проведе в две категории – „Музика върху живописна картина“ и „Музика върху сцена от театъра на сенките“ с участието на трупата от незрящи актьори „Невиждан театър“. Заключителният концерт на финалистите се състоя на 10 декември в Камерната зала на Софийската опера и балет. Третото издание на конкурса по композиция се радваше на голям международен интерес: общо 70 композитори от 26 държави на четири континента заявиха желание за участие в двете категории. Те бяха на възраст от 20 до 72 години. При получени 49 произведения журито присъди по две награди във всяка категория, две специални награди от медийния партньор на събитието – радио Класик ФМ, както и награда на журито.

В конкурсите бяха ли включени и творби на Владигеров?

В първото издание на конкурса започнахме с Владигеров. Беше включена импровизацията от опус 36. Разбира се, Рапсодия „Вардар“. И учудващо за мен, понеже си мислех, че е доста популярно произведение и студентите от Художествената академия няма да се насочат към него, се оказа, че някои от тях бяха рисували по „Вардар“. Имаше и творби от Любомир Пипков, Марин Големинов, съвременни наши композитори, включително и от някои членове на журито – Атанас Атанасов, Велислав Заимов, Георги Арнаудов, Красимир Тасков. Идеята ни е да представим както музикалната ни класика, така и съвременната българска композиторска школа.

Създадоха се над петдесет картини и много нови музикални произведения. Направихме поредица изложби, които бяха представени в концертния комплекс „България“, музея „Борис Христов“, НДК и във фоайетата на Софийската опера. Имаше подчертан интерес към картините от страна на публиката, която присъства и на концертите.

Споменахте, че сте включили и театър на движението.

Да, през 2022 г. студенти на проф. Велимир Велев от специалността „Театър на движението“ в НАТФИЗ участваха в спектакъла, който беше в НДК. Предварително им бяхме предоставили записи на музикалните произведения. Оказа се, че те бяха провокирани да създадат етюди по всичко, включено в концертната програма, така че през цялото време, докато звучеше музиката и на екран излизаха картините, студентите представяха своите театрални етюди. Всичко това е записано и ще бъде качено на платформата на проекта. Подготвяме и специален сайт, а някои материали вече са качени в Ютюб.

Търсят ли ви изпълнители, за да ползват нотите на Панчо Владигеров от богатия му архив?

Да, много често се обръщат към нас с молба да им предоставим нотен материал. Отдавна не са преиздавани творби на Владигеров – има голямо търсене. През последните години в издателство „Елм“ излязоха неиздаваните последни шест клавирни опуса на Панчо Владигеров и всички негови транскрипции за две пиана, но ранните опуси и всички произведения, които са репертоарни и често се свирят, за съжаление, ги няма като нотни издания и всъщност ние ги дигитализираме и предоставяме. Това обаче невинаги върши работа, защото специално за ансамблите се изисква да свирят от оригинални ноти и това е много сериозен проблем. В много редки случаи, когато липсва нотно издание, предоставяме копие на ръкописа. Таксите за предоставяне на копие на авторов ръкопис са доста по-високи и много рядко практикуваме това, но се случва. Стараем се да бъдем в помощ на нашите музиканти, особено на тези, които в момента са извън България, защото те по този начин популяризират българската музика и зад граница, включвайки я в своя репертоар. Аз много се радвам на последните издадени CD-та на пианистката Надежда Влаева с музика на Владигеров, на Добромир Ценов, наш млад изпълнител, който учи в Лондон и също направи диск с музика на Владигеров, сега издаде и Пипков.

Годишнината от рождението на Панчо Владигеров е повод да се представят по-рядко изпълнявани негови творби. В концертния репертоар на водещите оркестри в България присъстват само няколко емблематични произведения, а неговото мащабно и многообразно творчество за симфоничен оркестър и камерни състави остава незаслужено забравено. Екипът на къщата музей „Панчо Владигеров“ изготви списък със значими, но по-рядко изпълнявани негови произведения. Физическото състояние на значителна част от наличните щимове от оркестровите материали е тежко. Това застрашава информацията, която носят, и не е възможно тяхното използване за концертни изпълнения. Разписването на нотния материал е сигурна гаранция за неговото надеждно съхранение и популяризиране сред българската изпълнителска общност. Така ще се създаде и масив от оркестрови материали, чрез които ще се обърне внимание именно на по-малко известните и изпълнявани творби на маестрото.

За 125-ата годишнина на композитора къщата музей „Панчо Владигеров“ представя:

Документална филмова поредица „Докосване до Владигеров“ –  включва филми за живота и творчеството на композитора. Архивни кадри и интервюта допълват по-задълбоченото изследване на наследството му. През миналата година къщата музей „Панчо Владигеров“ е купила дигитален архив от БНТ, а една от прожекциите представя архив от БНФ. Двете институции са основни партньори по проекта. Цикълът „Докосване до Владигеров“ със специалното участие и на внуците на композитора – Екатерина, Константин и Александър Владигерови, се излъчва във филмотечното кино „Одеон“.

Цикъл концерти „По Владигеровски“ целят съживяване и своеобразна „реставрация“ на богатото музикално-инструментално наследство на Владигеров чрез възстановка на запазени в архива му оригинални програми от негови авторски концерти като композитор и изпълнител. Ще свирят съвременни изпълнители, специално участие ще има пианистът Людмил Ангелов. Публиката ще получи реална представа за културните и артистични традиции по времето, в което е живял композиторът. Концертният цикъл включва четири програми, които ще бъдат представени в Балната зала на Националната галерия (Двореца).

Художествено-документална изложба за присъствието на Владигеров като композитор и изпълнител на световните сцени. Ще бъдат представени многобройните контакти на маестрото с най-ярките инструменталисти и диригенти на ХХ век, както и присъствието на Владигеровата музика в техния репертоар.

Издаване на CD – интеграл с авторските транскрипции за две пиана на Панчо Владигеров в изпълнение на клавирното дуо Десислава Щерева и Евгения Симеонова. Това е първият интегрален запис на всичките 13 пиеси за две пиана на Панчо Владигеров – авторски транскрипции на негови творби от различни творчески периоди. Композиторът сам подбира пиесите, връщайки се към свои емблематични, но и не толкова популярни творби от соловата, камерната, театралната и симфоничната музика, създадени в един доста дълъг времеви период – от 1915 до 1942/43 г. Продукцията се реализира в партньорство с НМА.

В метрото на София в навечерието на рождения ден на композитора 13 март негови пет подбрани портретни снимки, придружени от цитати от него или за него, ще бъдат отпечатани като рекламни табла с QR-кодове, отвеждащи към информация за юбилейните събития или към музика на Владигеров.