Балконът на Далчев
В „Ангелът на Шартър“ (1943) Атанас Далчев споделя как ангел Божи, който благославя „и човека ведно със слабите треви“, му открива „отново пътя към света“. Сиреч отвеждайки го „към конкретните неща“ и „предметността“, разтворена в битието. Към онова, което ни предпазва „от общите фрази и големите, но празни думи“ („Фрагменти“).
Истината е, че в периода между двете световни войни изпод перото на Далчев излизат четири кратки стихосбирки, които радикално променят българската поезия. Дори никога повече да не беше написал нито ред, дори да беше премахнат или заличен, той пак щеше да си остане незрим класик на българската литература. Какъвто на практика е и след 1944 г. – в годините на „борческите трафарети“ в НРБ и т.нар. „литература на оптимистичния реализъм“ (Любомир Левчев). На езика на Далчев това е времето, в което се шири „безименната пустота“, предусетена далеч по-рано, още когато странни люде бродят в „тоя град прокажен, / без цел превърнати във вещ, / и вече своя вид зловещ / самички не съзнават даже“ („Носачи на реклама“).
Когато през 1978 г. той си отива от този свят, писателят Георги Марков в есе, написано в емиграция и прочетено по радио „Дойче веле“, негодува, че в официоза „Работническо дело“ излиза некролог на поета, „подписан от хора, които никога не са ценили, разбирали и дори чели Далчев“. Нямало е как, властта е била принудена някак да реагира: нали шест години по-рано поетът получава престижната Хердерова награда на Виенския университет, през 60-те години стиховете му са преиздадени, излизат и неговите „Фрагменти“, обграден е с верни читатели и почитатели.
За поколенията на 60-те и 70-те години Далчев наистина е „естествен родственик на всички големи български поети“ (Георги Марков). Така възниква самоопределението „ученик на Далчев“. А поет като Александър Геров дори пише следното: „Блазе ти, с никое събитие / не си се омърсил“ („На Атанас Далчев“). Тази позиция на „моралния стоицизъм“ и на „учителя на младите“ навлича върху главата на стария поет поредните мълнии в злостни статии и лични нападки. Спомням си как в средата на 80-те, тоест години след кончината на Далчев, попаднах във вестник „Литературен фронт“ на „отчетна реч“ на Богомил Райнов, в която той отново и заканително клеймеше Далчев. Цитирам по памет: в българската литература има само една „линия“ – „революционната“ (Ботев–Смирненски–Вапцаров) и не може да има никаква друга. Съответно би трябвало веднъж завинаги да се приключи с „далчевщината“ и с опита на някакви си там млади хора да изкарват себе си ученици на Далчев. И как въобще е възможно това – гневно негодува Богомил Райнов – чиито ранни и при това най-добри стихове дължат толкова много тъкмо на поетиката на Далчев.
Защото без Далчев в българската литература нямаше да ги има „старите моми“, тези мойри на скръбта, под чиито сухи и тънки пръсти пее старият чекрък; нямаше да ги има и „разкрехнатите прозорци“, чийто стопанин е заминал за Америка; нямаше да го има и онзи Далчев „прозорец“, който „поставя света в рамка, превръща реалното в картина на реалното“ (Санте Грачоти), тъй както и огледалото „сякаш е един прозорец / отворен в друг предишен свят“ („Стаята“). Без Далчев нямаше да го има и онзи легендарен „балкон“ – „железен, каменен, старинен“, „обикновен, но само че зазидан: / един балкон без никаква врата“. И аз като поета Петър Чухов напълно подозирам, че на „този свят има балкон“, на който поетът е излизал, но „той вече / е зазидан“ (из стихотворение, писано на пишещата машина на Далчев по повод 120 г. от рождението на поета ). Признавам, че дори съм открил точно такъв балкон в един заден двор на стар генералски дом, намиращ се на ъгъла на улиците „Оборище“ и „Васил Априлов“ – „непотребен изведнъж, / но не за всички: птичките спокойно / от вазите му пият хладен дъжд“.
Поетиката на Далчев е пример за „конкретно виждане“, за пробуждане на обективното сетиво у всеки от нас. За да се сбъдне предреченото в „Среща на гарата“ (1962): „Аз няма никога в безкрая / да се почувствам у дома / и всичко мое е на тая / греховно мъничка земя“.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук