Любов като поезия

„Следлюбов“ е красива книга. Съчетание на красива любовна поезия и красиви рисунки. Споени в едно цяло. Философът и историк на идеите Цочо Бояджиев събира в нея свои стихове, посветени на любовта. Поезията не е обикновено изкушение за учения. Той я пише в по-ранни години, после замълчава, но пак се връща към нея... И пише сигурно не просто защото тя му е важна. Мисля си, че по-скоро тя е Дом, онова съкровено обиталище, в което думите са смисъл, в което човекът е колкото тук и сега, толкова и някъде другаде, отвъд. [...]

Пламен и любовта

Помня малка книжка на Пламен Дойнов от 1990 г., писана на „войнишка възраст“, в която имаше такъв стих: „Свободата боли. Но дайте я цялата!“. Беше дошъл на конкурса „Веселин Ханчев“ в Стара Загора с Николай Тончев, Бойко Пенчев и други от групата, с която година по-късно щяха да направят Авторския литературен театър. Макар и не пред хилядни стадиони като някои съветски или априлски бардове, но се изричаха на глас неказвани неща, експресионистично, в стил Гео и Фурнаджиев. Оттогава театърът е все в режим на готовност. [...]

Никой вече не звъни на Пол Остър

„Сънсет Парк“ излиза през 2010 г., а действието в нея се развива в края на 2008 г., което я прави най-съвременната книга на Остър. В нея липсват любимите му тропи от популярните негови произведения: метафикция, обсебени герои, изпаднали писатели и застрашена версия на един изсънуван свят (едновременно близък до нашия, но и отдалечен зад завесата на постмодерността). За сметка на това се долавя фокус върху актуалното. Времето непосредствено след историческата изборна победа на Барак Обама... [...]

Борис Шивачев, еталонът

Има имена в българската култура, които незаслужено биват прикрити нейде в гънките ѝ, почти невидими, почти непознати. Обикновено това са творци, които не се вписват в канона и с иновативната си дейност изскачат от стегнатите му рамки. А в същото време са направили много, за да бъде лицето ни симпатично пред света. Сещам се например за Кирил Кръстев – един от най-ерудираните българи през ХХ век, или за Борис Шивачев – човека, който с цялото си дело е настоявал, че нашата култура трябва да се отвори към глобалното. [...]

Разбирате ли Кафка?

Кафка е най-коментираният и интерпретиран автор на ХХ в. Какво означава писането за Кафка? Защо има абсолютна стойност за него и в резултат той отхвърля всички други изисквания и шансове в живота? За Кафка съществува литературен абсолютизъм, това е неговата религия. „Нямам литературен интерес, а се състоя от литература, не съм нищо друго и не мога да бъда нищо друго“. Писането на Кафка е изпълнено с живот, ала самият той, докато е пишел, е имал чувството, че е мъртъв за обикновения живот, че е погребан жив. [...]