Балконът на Далчев

В „Ангелът на Шартър“ (1943) Атанас Далчев споделя как ангел Божи, който благославя „и човека ведно със слабите треви“, му открива „отново пътя към света“. Сиреч отвеждайки го „към конкретните неща“ и „предметността“, разтворена в битието. Към онова, което ни предпазва „от общите фрази и големите, но празни думи“ („Фрагменти“). Истината е, че в периода между двете световни войни изпод перото на Далчев излизат четири кратки стихосбирки, които радикално променят българската поезия. [...]