Култура / Брой 9 (3012), Ноември 2024

Разговор с Йожен Йонеско

„Смъртта на хуманистичната култура, това е краят на Европа.“ Разговорът с прочутия френско-румънски драматург, който публикуваме със съкращения, е от книгата „Европа и интелектуалците“ (1984)

От различните ви текстове имаме усещането, че възприемате Европа като свое отечество. Защо? Какво извиква у вас думата Европа?

Европа е цивилизационно единство, културно единство. Но вече не знам какво е Европа, защото тя е превзета от американизма, от социалистическите идеологии на Изток, от технологиите, превърнала се е в нещо, което има вид на една зависима част от света. Питам се дали тя е запазила своеобразието си, своята личностност; Европа e била една, когато е имало общ език и за всички страни от Западна Европа това е бил латинският. Но латинският вече не съществува. Френският известно време задаваше единството на Европа, защото европейците говореха френски и френският беше културният език на жителите на Запада: по този начин се осъществяваше единството, за което говоря.

Сега в училище се преподава смесица от всичко и ако хуманизмът изчезне напълно, както е напът да се случи, тогава вероятно вече няма да има Европа, защото Европа е хуманизмът. Един духовен хуманизъм. Може ли хуманизмът да се възобнови по друг начин и от други страни: от Южна Америка или от Северна Америка? Съмнявам се. Смятам, че Европа е сериозно заплашена да не бъде вече самата себе си. Вярно е, че онова, което е конституирало културата на Европа, е дошло от другаде – заедно с християнството. Сега християнството е интегрирано в Европа, но не знам каква ще е съдбата в бъдеще на християнския хуманизъм.

Трябва да се каже, че Европа се е разпростряла в редица други части на света: Европа е проникнала и в Русия, която обаче аз не смятам за европейска, както и в Китай чрез марксизма. Европа се е разпростряла и в колонизираните страни на Африка. Проникнала е там, тъй като марксизмът идва от Европа; но виждаме как той се е трансформирал в Русия и Китай, където е придобил извъневропейски характеристики. С марксизма се случва същото, което преди това се беше случило с християнството. В християнството са проникнали множество езически елементи, по същия начин марксизмът бе „развален“ чрез практики, обичаи и форми на мислене, характерни за тези страни.

Когато казваме, че Европа е християнска, това е вярно, но ние сме трансформирали християнството, създали сме Църквите, които са установени институции, и може би не това е християнството такова, каквото би трябвало да бъде.

Вярвате ли, че християнството е единственият елемент, уеднаквяващ европейската култура?

Да, мисля, че християнството, което е дошло от другаде, е пуснало корени в Европа и се е превърнало в хуманизъм. Философът Жак Маритен говореше много за християнския хуманизъм; този християнски хуманизъм също е напът да изчезне. Казват, че Европа идва от Гърция, но какво точно от Гърция е останало в нашите страни? Твърде малко.

Казвате в едно ваше интервю: „Културата обединява хората, а политиката ги разделя“. Според вас единството на Европа, ако то съществува или се случи някой ден, би трябвало да се осъществи на равнището на културата?

Да, и това единство трябва да се центрира върху все още живи културни традиции, както е във Франция. Не знаем много добре какво е Европа и поради други причини: имало го е и гностическото мислене, съществували са катарите и богомилите; катарите са станали протестанти. Но не съм убеден, че заедно с катарите щяхме да имаме обединена, а не разчленена Европа.

Но това единение според вас е възможно? Или е само мечта?

Не знам. Европа е толкова малка, тя е тъй застрашена от големите сили чрез крайностите на индустриализацията, че вече се питам какво представлява Европа. Заплашена е също и от постиндустриализацията, спрямо която страна като Франция изостава. Ще се ограничи ли Европа до това да си остане само литературна традиция, идваща от Расин, Корней или Молиер? Или ще се превърне в идеология? Ще съумее ли да се обърне срещу марксизма и да го преобрази?

Не е ли преди всичко европейска традицията на правата на човека?

Да, би могло да се каже, че Европа представлява свободата, равенството и братството на Френската революция. Може да се каже, че традициите на човешките права и на националната независимост са европейски. Но какво означава това? Виждаме, че националната независимост в някогашните колонизирани държави не върви ръка за ръка със свободата. В името на националните независимости в бившите колонии възникнаха тиранични режими, каквито винаги е имало там. С освобождаването на тези страни се наложиха старите обичаи, „старите богове“, които се обръщат както срещу тях, така и срещу нас. А ние никога няма да приемем тоталитаризмите и чудовищните тирании, поробили други страни. Очевидно е, че тук се крие заплаха. Аз мисля, че индустриализацията, лоша или добра, все пак е придобивка. Но тя е много опасна, доколкото съдейства за нивелирането на умовете. Има голяма разлика между днешните млади и онези отпреди четиридесет години.

Може би Европа е взела твърде малко неща от антична Гърция, тя е едновременно потомка на латинското, гръцко-латинското и на християнството. И това е нещо ново, защото келтите са били езичници, а това е дало нов живот на „римското“. Но днес се забелязва общо разбъркване и се питам как можем да му противостоим.

Да се върнем към антиевропеизма на някои интелектуалци. В есето си „Култура и политика“ казвате следното: „Колкото повече отричаш културата, толкова повече я обогатяваш“. Смятате ли, че интелектуалният антиевропеизъм обогатява европейската култура?

Казвайки това, само обобщавам някои констатации от литературната история. Имало е класицизъм, а след това е дошъл романтизмът, който е отрекъл класицизма. Имало е реализъм, който е бил отречен от символизма, и т.н. Имало е литературен език, отречен от новите поети, които са създали нов език, но отричайки стария, всъщност са го обогатявали. Рембо, който е бил унищожител на всички установени езикови и литературни форми, на свой ред се е интегрирал в литературата. Този феномен е много по-валиден за литературата, отколкото за културата. Реализмът или дори дадаизмът дълбоко са отричали културата, езика и все пак са се интегрирали в онова, което наричаме история на френската култура. Дори кубистите и нефигуративните художници в крайна сметка са се интегрирали. Дали обаче този феномен, характерен за литературата, е валиден и за другите форми на културата? Мисля, че историята на културата може да канализира всички тези отрицания, да ги превърне в нещо положително. Това може да стане, но културата си остава под заплаха. Когато казвам, че Европа е в опасност, искам да кажа, че културата е под заплаха, нейната хуманистична култура. А смъртта на тази хуманистична култура, това е краят на Европа.

Ако човек ви слуша, вие сте крайно песимистичен както към днешния свят, така и по отношение на бъдещето?

Да, твърде песимистичен съм и вярвам в казаното от Шпенглер: „Ние навлизаме в нова цезарова ера, в ерата на цивилизацията, а не на културата“, тоест културните хора сменят лагера си и се превръщат в хора на цивилизацията; краят на културата, появата на „цезаризмите“ е тъкмо онова, което е най-антиевропейско. Мисля, че вървим към това. Вероятно това ще е краят на хуманистичната култура, защото хуманизмът не може да се интегрира в някаква форма на империализъм. Всичко, което човекът е искал да направи, се обръща срещу него в Европа. Всички знаем, че Френската революция е искала да установи свободата, равенството и братството; тя обаче е установила експлоатацията на човек от човека. Революциите са се борили срещу тази експлоатация; такава, каквато е била във Франция или индустриализирана Англия, тя не е съществувала в Русия; но всички действия на хората, които са се опитвали да наложат справедливост, са се превърнали в наказание; искали са свобода или са претендирали, че я искат, а са организирали кланета и геноциди. От известно време имам усещането, че всичко, което хората правят, се обръща срещу тях и че историята е само низ от провалени деяния.

И все пак искам да ви кажа, че този, който мисли за Европа, мисли по някакъв начин за духовността. Духовните ценности, на които някога са се уповавали европейците, са били пренесени и другаде. Европа обаче е пресякла своите извори и виждаме как страните от Близкия или Далечния изток са взели някои от най-лошите неща от нас. И сега Русия или Китай на свой ред се опитват да ни наложат собствените ни деформирани ценности.

Превод от френски Тони Николов