Законът или царят

С Ив Тошайн разговаряме за двата вида изкуство – едното с актуално съдържание, а другото – изтъкано от вечните сюжети и понятия за добро и зло, говорим за аналитичното и критичното мислене, за пренасянето на ценностите и връзката с предците. Замисляме се с какво „храним“ публиките, защо фокусът е върху консумацията, грозното и фрагментацията на образа и индивида. Какви идеали изповядваме? Изгубва ли се интересът към човешкото, когато артистите оставят сюжета на заден план, погълнати от новите технологии и средства? [...]

Румен Жеков и светлината на трагичното

Художникът Румен Жеков, който си отиде на 62 години през 2022 г., е един от онези автори, които задават посоките в развитието на българското изкуство в края на ХХ и началото на ХХI в. Неговото художествено наследство е свидетелство както за сложната траектория, която следва самият автор, така и за полифонията на тенденции в българското изкуство през последните десетилетия. Названието на изложбата подчертава, че фокусът е поставен върху живописта, ала на публиката са припомнени и ранните етапи от творческия път на Жеков... [...]

Надежда, отложена в бъдещето

Красота и спокойствие. Към това сякаш се стреми човечеството, откакто съществува. Съвместното живеене в общество в мир и разумен градеж е идеал, който всяко поколение иска да осъществи. А когато не успява, го превръща в надежда, отложена в бъдещето, преместена в друг свят или скрита в малки общности в настоящето на реалния. Скрита е от насилието в него в разните му форми, оръдия и оръжия, оказвайки се отчаяна надежда в защитна позиция. Но друга просто няма… [...]

Хелга Парис, никой не се страхува от нея. Разговор с Инка Шубе

Хелга Парис никога не е била член на фотографска група, като Сибиле Бергеман например. Не е снимала за модни списания. Била е индивидуалистка в това, което е правила, и не ѝ е било никак лесно. Мисля, че това се вижда и в някои от автопортретите ѝ. Със сигурност тя е една от най-уверените и самоопределящи се жени, които съм познавала някога. Не беше никак сантиментална. Спомням си как веднъж ми каза: „Инка, знаеш ли, хората смятат, че аз работя по задължение, а аз правя това, което искам да правя“. [...]

Усещане за 90-те. Разговор с Евгени Димитров

Този дух на 90-те беше много смел и креативен, въпреки че има хора, които твърде много оплакват онези години. Не съм ги усетил по този начин. Имаше ентусиазъм и много неща се получаваха бързо. Раждането на „Булфото“ стана в една пицария наблизо. С моя съученик и приятел Явор Янков пиехме бира и рисувахме на салфетки някакви велики планове. Бяхме първите, които в България качваха и предлагаха агенционна фотография през интернет. По онова време все още се налагаше да обясняваме какво е интернет. И нещата започнаха. [...]