Проблемът с Алис Мънро

Литературната общност е разтърсена от скандала около Алис Мънро, но българските читатели имат още един повод да отделят внимание на канадската писателка. У нас наскоро излезе сборникът „Пътят на любовта“, писан няколко години преди Андреа да сподели с майка си престъпленията на доведения си баща. Как четем разказите днес? Можем ли да пренебрегнем зловещата сянка над тях? Редно ли е да го правим? Всеки, който търси следи от нещастието, ще ги открие. Текстовете изобилстват от любов, секс, съкрушени семейства... [...]

Бог на тебе

В летния списък, докато бях в малките класове, влизаше книгата „Преживяното“ от Тодор Влайков. Взех я от читалищната библиотека, но така и не я прочетох. Затова пък написах заглавието ѝ в своя читателски дневник, все едно съм я прочела. Този лек, почти несъществуващ за мен грях след години напомни за себе си, когато след 1989 г. преименуваха улицата на моето училище на Тодор Влайков. Този формален повод да я прочета нямаше да е важен, ако по-рано знаех какво съкровище е създадената литература от Влайков. [...]

Чернеещо слънце

„Пророческа песен“ е антиутопия, представяща ни кошмарен свят. В Ирландия властва „Националният алианс“, антидемократична, националистическа партия, която бавно и методично превръща държавата в чудовище, в което властва униформата. „Предполага се, че държавата не е, за да те тормози, не е, за да влиза в къщата ти като великан човекоядец, да сграбчи бащата в лапите си и да го налапа…“ Така предполага Айлиш, героинята в този роман, когато прибират мъжа ѝ Лари, виден деец в Синдиката на учителите. [...]

Нонсенси

Още щом видим корицата на „Портокал“ (оформление Анна Лазарова), сгряваме, че съдържанието ще набляга на противоречието, на разминаването, на дисонанса. На нонсенса в крайна сметка. Гледаме: бяла повърхност, върху нея с пестелив (почти Баухаус) шрифт са изписани заглавието и името на автора, а в центъра е поставен строг квадрат с оранжеви страни. Портокалът обаче, ах, портокалът, портокалът не е квадрат, портокалът е сфера (невинаги правилна, но пък винаги сфера). [...]

Текстът като екстаз и екстазът като текст

„Екстаз от текста“ успява по елегантен начин да изгради теория на екстаза и да обърне внимание на редица актуални проблеми. Това е книга както за екстаза, така и за нещо много по-всеобхватно. Изследователското намерение се простира отвъд тясното съсредоточаване върху темата. Петър Пламенов се придържа към един по-широк подход, защото мотивът изисква навлизане в различни сфери от световната култура – разглеждане на философските основания, религиозни и дори мистични конотации, както и основателно обсъждане на езика... [...]