Култура / Брой 10 (3013), Декември 2024

През юни миналата година привърженици на партия „Възраждане“ спряха прожекцията на филма „Близо“ на белгийския режисьор Лукас Донт в столичното кино „Одеон“. Всичко това – пред погледите на полицаите, които трябваше да охраняват събитието.

Така че не трябва да бъдем чак толкова изненадани от онова, което се случи на 7 ноември тази година пред Народния театър. Зрителите, купили си билети за премиерата на спектакъла „Оръжията и човекът“ под режисурата на Джон Малкович, отново бяха обиждани, дърпани и удряни. Полицията отново наблюдаваше събитията, но не се намесваше активно. Протестите не изглеждаха спонтанни и граждански, а си имаха организатори, които можеха да се видят в тълпата – представители на Съюза на писателите, на „Възраждане“, ВМРО и „Атака“, дори Йоло Денев, който размахваше байрак.

Приличат ли си двете събития? Да, безспорно. Тогава защо се изненадваме? Там, където се спират прожекции на филми, скоро може да започнат да се забраняват театрални спектакли и да унищожават книги. Но вината е и наша, че бързо забравихме сблъсъците пред кино „Одеон“ и ги нарекохме „инцидент“, въпреки че демонстрации срещу филма имаше и във Варна. „Близо“ беше заклеймен от хора, които не са го гледали. Обвиненията не отговаряха на истината, но пък сблъсъците приличаха на добре организирано партийно мероприятие.

Същата е ситуацията и със спектакъла „Оръжията и човекът“ по пиесата на ирландския драматург Бърнард Шоу. Ако хората, събрани пред Народния театър, бяха я прочели, щяха да разберат, че става въпрос за комедия. А да протестираш срещу комедия е абсурдно. Със същия успех можем да протестираме и срещу „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, защото със сигурност осмива българските нрави. Това поне всички сме го учили в училище.

Като говорим обаче за „Оръжията и човека“, трябва да уточним, че това е антивоенна комедия, която осмива както представата за безразсъдната смелост, така и романтичните представи за войната и неразрушимата социална йерархия. Войната при Шоу не може да бъде възхвалявана – тя носи болка и смърт, независимо кой за какво се бори. А за да продължи животът, трябва да се разделим и с романтичните идеали, подобно на героя от войната – българския офицер Сергиус, който ще се откаже от дъщерята на майор Петков и ще се влюби в практичната слугиня Лука. Спектакълът на Джон Малкович се доближава до фарса, изграден е основно върху недоразумения, изненадващи обрати и абсурдни ситуации. Но такива са изискванията на жанра. И ако звучат обидно за българските патриоти обясненията на майор Петков за това кой колко често се къпе (само за справка – той се къпе един път седмично, а баща му не се е къпал никога през живота си, но е доживял до 98 години и е най-здравият мъж в България), какво ще кажем за „смелостта“ на швейцарския професионален войник, който отива на война, но предпочита да пълни джобовете си с шоколад вместо с патрони?

Дали е остаряла пиесата „Човекът и оръжията“? Вероятно. Аз самата не знам дали щях да гледам спектакъла, ако не бяха събитията пред театъра. Но точно тези сблъсъци направиха гледането на „Оръжията и човекът“ задължително. Защото оттук нататък вече не говорим за спектакъла и пиесата, а за онова, което се случи пред Народния театър. Вероятно и затова голяма част от протестиращите бяха изненадани по-късно, че са се изправили срещу една романтична комедия, а не срещу опасна пропаганда, която застрашава българския дух.

Но истината е, че пиесата на Бърнард Шоу не предизвиква подобни брожения за първи път – през 1924 г. спектакълът ядосва български студенти във Виена. Днес продължава да ядосва „патриоти“. Съюзът на българските писатели пък протестира срещу един нобелов лауреат и пиесата му, написана преди 130 години. Шоу няма как да се защити днес, но той го е направил преди време, казвайки, че комедията е възможна само във високоразвита цивилизация. А ние какво? Ние днес трябва да бъдем на висотата на времето, в което живеем.

Впрочем след провалената прожекция на филма „Близо“ МВР съобщи, че е започнало досъдебно производство за подбуждане към насилие и омраза. Затова се питам дали организаторите на сблъсъците пред Народния театър на 7 ноември също не са отговорни за подбуждане към насилие и омраза?