Бляновете на последния авангард. Разговор със Стилиян Йотов и Тони Николов

Бляновете на последния авангард. Разговор със Стилиян Йотов и Тони Николов

От една страна, сюрреализмът е едно от авангардистките течения, от друга обаче, в много отношения се явява като по-дълготрайно и зряло от тях със способността си да се възражда. Повечето от другите авангардистки течения имат специфични продължения (нео-, пост- и т.н.), но за сюрреализма няма нужда да слагаме такава представка. В определени моменти усещаме, че въобще не си е отишъл, че постоянно присъства. Но той изглежда най-нееднозначен и труден за разбиране. Можем да отличим почти всички други авангардни течения по едно или няколко клишета... Големият проблем е как да вместим сюрреализма не просто в историята на авангардите, а в проекта на модернизма, в голямото преобразуване на изкуството и в големите течения на мисълта през ХХ в. Всичко започва условно около 1900 г., като определящи са новата физика и самолетите, появата на радиото и телефона. Промяната във всички сфери на живота е невероятна, задават се нови координати на човешкото битие. Хемингуей казва, че разбира кубизма, едва когато за първи път лети със самолет и вижда как земята е разчертана на кубове и правоъгълници. [...]

Жорж Папазов и сюрреализмът. Разговор с Мария Василева

Още по време на разговорите ни в София с директора на Центъра „Помпиду“ Ксавие Рей обсъждахме, че Жорж Папазов е много повече от сюрреалист, че изкуството му излиза от твърде тясната рамка на това течение и е типично за модернизма като цяло. Въпреки че ясно си дават сметка за това, френските специалисти смятат, че за да може името му да бъде извадено от забравата, най-прекият път е през сюрреализма. Защото именно там отчетливо може да се види, че художникът е в редицата на откривателите. [...]

Революцията и изкуството

През XIX в. нонконформизмът се изразява чрез творбите на Бодлер, Курбе, Лотреамон, Рембо. Тези творби дължат невероятното си излъчване на човешката потребност към най-общото, което търси удовлетворение в изкуството: 1) всичко трябва да може да бъде изразено; 2) изразът трябва да бъде обновяван от художника възможно най-пълноценно. Творческото въображение трябва да остане свободно, а не подчинено на опияняващите обстоятелства на историята. Художествената творба трябва да е освободена от всякаква практическа цел. [...]

Сюрреализмът и връзките му с тоталитаризма

Сюрреализмът никога не се разглежда изцяло, а винаги частично. Онова, което ме интересува, не са толкова творбите на сюрреализма – картините, поемите, текстовете, които можем да четем в библиотеките, а онова, което е най-недостъпно за публиката – идеологическите основи на едно интелектуално течение, което се е представяло като политическо течение. Това, което ще се опитам да покажа без гняв и пристрастие, не е естетиката на сюрреализма, а особената му ситуация сред идеологиите на нашето време. [...]

Манифест на сюрреализма (1924)

Вярата в живота, в най-мимолетното от него води дотам, че в края на краищата реалният живот се губи. Човекът, този завършен мечтател, който от ден на ден е все по-недоволен от участта си, с мъка успява да обозре обектите, с които е принуден да си служи и които му натрапват своето безгрижие или усилието си – най-вече усилието си, тъй като той е склонен да действа или поне да пробва късмета си. Оттук насетне е обречен на голяма скромност; той знае какви жени е имал, в какви смешни ситуации се е озовавал... [...]

Отвъд границите на разума

Тази есен Центърът „Жорж Помпиду“ в Париж е домакин на необичайна изложба. След повече от двадесет години, в които сюрреализмът е само част от големия исторически разказ на постоянната експозиция, днес на шестия етаж посетителите влизат в пространството през чудовищна уста, посрещат ги ярки образи и звуците на накъсана реч, които ги отвеждат до сложен лабиринт, такъв, какъвто човешкото съзнание създава в сънищата си. „Помпиду“ има богата история, свързана със сюрреализма. [...]