Култура / Брой 3 (2956), Март 2019

Новата образователна интернет платформа „Книговище“ въвлича децата в игра на въпроси и отговори към прочетени книги. Целта е да се насърчат четенето с разбиране, критическото мислене, умението за общуване. Разговор с Десислава Гаврилова и Яна Генова

Създателките на „Книговище“ – Десислава Гаврилова, Искра Джанабетска и Яна Генова, търсят алтернатива на четенето по задължение. За целта използват подходи, характерни за електронните игри. Официалният старт на сайта предстои на 24 май, но вече е достъпна безплатната демоверсия. От септември 2019 г. „Книговище“ ще може да се ползва и в училищата.

Как се появи идеята за „Книговище“? А името?

Десислава Гаврилова: В началото са един проблем, който от доста време с тъга наблюдавам в образователната система у нас, и един немски първообраз, Antolin.de, с който се запознах благодарение на 9-годишния ми син.

Проблемът: струва ми се, че в началното образование у нас не се полагат достатъчно и системни усилия за изграждане у децата на отношение към четенето за удоволствие през свободното време като към нещо хубаво, желано и ценно. А именно четенето на разнообразни текстове, съответстващи на интересите и предпочитанията на децата – не просто на задължителната литература – постепенно изгражда у тях добри и компетентни читатели. Не мога да твърдя, че навсякъде е така, но в последните години от доста ученици у нас чувам, че тези, които обичат да четат, често търпят подигравките на съучениците си, смятани са за „лузъри“. Същевременно знаем, че близо 42 % от 15-годишните у нас са функционално неграмотни (PISA, 2016) и това число би трябвало силно да ни разтревожи – страна, в която такава голяма част от младежите не притежават базисните умения за осмислящо четене, няма шанс в XXI век.

Колкото до личната история: класът на сина ми (в основно училище във Виена) има абонамент за платформата Antolin.de още от втори клас и аз бях впечатлена колко бързо детето се пристрасти към „играта“ на въпроси и отговори върху съдържанието на книгите, които чете в свободното си време; как след всяко прочетено заглавие с радост и ентусиазъм бързаше да попълни въпросник; как състезателният елемент на платформата накара съучениците му да говорят за книги, да се състезават кой чете повече и в крайна сметка – да заобичат четенето. Antolin.de съществува вече 17 години и се ползва широко в училищата в Германия, Австрия и немска Швейцария, като редица изследвания показват ефекта на платформата върху компетентностите на децата за осмислящо четене. Поиска ми се и българските деца да имат достъп до подобна забавна платформа, която да „полива“ и подхранва любовта им към четенето. Споделих идеята си с Искра и Яна и за моя радост те решиха да се включат с мен в предизвикателството да я създадем.

Колкото до „Книговище“ – търсихме наименование, което да е забавно за децата, да създава подходящи асоциации (съкровище, леговище, книгоядно чудовище...), и го намерихме в една от думите, измислени от възрожденския книжовник Иван Богоров – това е неговата дума за „библиотека“.

Яна Генова: Преди да се спрем на „Книговище“, минахме през различни варианти. „Книговище“ е неологизъм на Иван Богоров, наред с прочутите му „драсни-пални клечица“ или „бивалица“ (за „история“). Далеч сме от пуристките възгледи на Богоров, но думата ни хареса. Някои разчитат само асоциацията с чудовище, но в нея има и леговище, и съкровище.

Името съдържа асоциации с уют, скритост от света в четене на книги. Не са ли те по-скоро асоциации на възрастните поколения около четенето за удоволствие? Как четат днешните деца?

Яна Генова: Наистина така сме чели ние като деца – най-често завити през глава в леглото, изолирани от околния свят. Това все още е и най-тиражираният образ на четящото дете и в него има доза носталгия. Истината е, че не знаем достатъчно за детското четене и че изследванията, особено за България, са недостатъчни. Можем да допуснем, че радикалните промени в читателския процес няма как да не се отразяват и на децата. Разнообразието в носителите (електронни, аудио), промените в нивата на концентрация на съвременния човек, в условията на четене, включително достъпността на текстовете и дори на престижа на четенето – това са част от промените, които изследователите отчитат и които се случват пред очите ни едва в последните 10–20 години. Статистиците навсякъде по света отчитат спад в четенето на книги и в продажбите на печатни книги. В Германия например издателите говорят за „изчезнали през последните пет години 6 и половина милиона читатели“. Едновременно с това днес повече хора четат повече текстове, отколкото когато и да било преди… само че това не са цели книги. Изглежда всички са съгласни, че определението за това какво е четене се променя – разликата е в това как се отнасяме към тези промени, дали виждаме в тях предстоящ апокалипсис, или демократичен рай, пълен с неизследвани възможности.

В създаването на въпросници към книгите се включиха широк кръг помагачи. Как участваха децата в този процес?

Десислава Гаврилова: Щастливи сме, че имахме възможност да ползваме уникалната платформа за доброволчески инициативи Time Heroes, за да наберем доброволци за съставянето на въпросници. Поставяме си амбициозни цели – бихме искали до септември 2019 г. да имаме въпросници към основните детски книги, които са достъпни в библиотеките и книжарниците в страната, а това е задача, непосилна за един или дори десет души, тъй като става дума за близо хиляда книги. Благодарение на Time Heroes в момента имаме около 150 доброволци, които пишат въпросници, следвайки методологията, която създадохме. Преди да бъде одобрен за публикуване, всеки въпросник минава през редактор, неговата задача е да се увери, че всички указания и стандарти, предвидени в методологията ни, са спазени. Нашите доброволци са учители, студенти, лекари, юристи и т.н. – хора с различни професии от цялата страна, споделящи любовта към книгите. За мен е вълнуващо колко широк отклик предизвика нашият призив за съставяне на въпросници за „Книговище“ – в писмата, които хората ни пращат, когато за пръв път ни се представят като потенциални автори на въпросници, често има възрожденски нотки. Имаме и случаи, в които деца, подпомогнати от родителите или учителите си, създават въпросници. Надяваме се, че доброволците ни се забавляват в процеса на писане на въпросници и че децата с участието си получават още един стимул да са горди с това, че четат.

Разкажете повече за вашата методология.

Десислава Гаврилова: Създадохме оригинална методология за въпросниците и ръководство, което много точно и в детайл описва качествата, които трябва да притежават въпросниците, спецификите, които целим, съобразени с възрастта на децата, за които е подходяща книгата, както и конвенцията за изписването на различните типове въпроси и отговори. Методологията ни стъпва на основата на немския ни вдъхновител, като е съобразена и с образователните стандарти у нас, и с навиците на учениците в последните години да бъдат тествани чрез въпроси с няколко възможни отговора. Иска ни се Книговище.бг да е повече от игра, в която трупаш точки и минаваш нива – затова залагаме и елемент на споделяне около книгите, възможност за водене на читателски дневник, както и система за препоръчване на заглавия между децата.

Четенето в състезание и игра – това ли е начинът съвременните деца да се обърнат към книгите? Не трябва ли да сме леко скептични към състезателния елемент, който и без това е навсякъде в света на детето?

Десислава Гаврилова: Донякъде споделям виждането, че четенето трябва да е удоволствие и ценност само по себе си, а не поле за състезание. Но как да научим децата да обичат и ценят аналоговото занимание, каквото е четенето, в един свят, в който те са обградени от компютърни устройства и още преди да могат да пишат и четат, играят на компютърни игри? Как да ги накараме да мислят, че да четеш е хубаво, ако средата ти казва, че е срамно занимание за „лузъри“? Струва ми се, че игровият елемент, както и системата от стимули, заложени в платформата Книговище.бг, имат потенциала постепенно да укрепят възприятието на децата за четенето като за нещо хубаво и важно. Това, което наблюдаваме – и изследванията на ефектите от платформи като „Антолин“ го потвърждават – е, че в резултат и на състезателния елемент, който подобни „игри“ носят, децата придобиват навика да четат, четат много повече и в крайна сметка се изграждат трайно като страстни и компетентни читатели.

Наистина все по-малко деца в България могат да осмислят това, което четат. Как „Книговище“ може да помогне, за да се преобърне тази тенденция?

Яна Генова: Това е много дълга тема и едва ли може да се обхване в няколко прости твърдения. Развиването на умения за четене с разбиране все повече присъства в програмата, особено в началния курс, методиките и допълнителните материали се усъвършенстват. „Книговище“ може да се ползва от учителите в допълнителните занятия и е достатъчно гъвкав, за да позволява различни приложения. Може например да се ползва в рамките на допълнителните часове, като цял един клас или по-малки групи деца попълват заедно въпросници по книги. Въпросите пък по препоръчителната литература дават нови идеи и теми на учителите за дискусии в клас. Предимството на сайта е в това, че говори на децата на един познат за тях език, на езика на електронните игри, и ползването му, индивидуално или в група, не изисква някакво специално обучение. „Книговище“ не поучава и не изпитва, не дава оценки, а награждава с качване на нива, виртуални съкровища и реални награди. Философията ни е, че четенето за удоволствие само по себе си допринася за четене с повече разбиране, затова залагаме на свободния избор, на овластяването на четящото дете. „Книговище“ работи за създаването на устойчиви читателски навици, а това винаги е в помощ на образователната система.

Как сайтът „Антолин“ се вписва в немскоезичното образование?

Десислава Гаврилова: Училищата в Австрия, Германия, Швейцария и Лихтенщайн имат възможност да се абонират за Antolin.de. В началото на учебната година учителката раздава потребителските имена и пароли на своите ученици и ги приканва да ползват платформата, като отговарят на въпросите към прочетените от тях произволно избрани детски книги. Учителят има възможност да проследява успеваемостта на децата и да надгражда към учебния процес елементи в подкрепа на децата, които не успяват да се справят добре с въпросниците. В края на всеки срок и учебна година учителят може да генерира грамоти за децата – това е един от многото възможни начини да ги насърчи в усилието им да четат повече, ползвайки платформата. В този смисъл Antolin.de става важен помощник на учители и родители. Напредъкът на децата в четенето (брой прочетени книги и постигнати точки) обаче не е елемент, който формира оценката по немски език и това е важно, за да бъде платформата именно инструмент за насърчаване на четенето за удоволствие, четенето, което развива интересите на децата и ги укрепва като критически мислещи личности.

А как ще изглежда включването на „Книговище“ в образователния процес?

Яна Генова: В сайта само за първите седмици след пускането му се регистрираха почти 2000 души. От тях около 500 са възрастни – родители и учители от цялата страна. Въпреки цялата си огромна претовареност учителите веднага разпознават потенциалните ползи от сайта, получаваме всеки ден възторжени отзиви от учители. Още преди да пуснем демоверсията, представихме „Книговище“ пред учителите от програмата „Заедно в час“ и любопитното е, че намерихме съмишленици не само сред учителите по хуманитарните предмети. Важно е информацията за сайта първо да стигне до всички учители и затова търсим и съдействието на Министерството на образованието и регионалните инспекторати. Алгоритъмът за изчисляване на напредъка на всеки потребител в сайта е достатъчно прецизен, за да можем да си представим, че постиженията на децата биха могли да се отчитат и като част от общата оценка на учениците.

Освен учителите други съмишленици на „Книговище“ са библиотекарите, както в училищните, така и в читалищните и градските библиотеки. Въпреки отчайващото състояние на книжните фондове, особено извън големите градове, в библиотеките все още работят добри професионалисти и дори един-единствен посветен в мисията си библиотекар може да промени много.

Каква роля „Книговище“ отрежда на родителите?

Яна Генова: Безспорно ролята на родителите още преди да се стигне до „Книговище“ или до образователната система, е ключова. Те са тези, които възпитават отношение към книгите и задават модели на читателско поведение. Родителите регистрират децата в „Книговище“ и им помагат да го открият, защото по-малките деца не са независими ползватели на интернет и родителите с право искат да имат контрол върху това какво прави детето в мрежата. „Книговище“ е забавна и полезна семейна игра, дава повод за разговори за книги в семейството, разговори за житейски ситуации и морални казуси, които вълнуват децата. Родителите могат и да изготвят въпросници към любимите книги на децата си или да помагат на децата да правят въпросници.

Да не забравяме, че преди да започнат да четат самостоятелно, децата са слушатели на текстове, на приказки и книги, които им четем вкъщи, в детската градина, в детските центрове. С помощта на родители или учители в детската градина „Книговище“ може да работи добре и сред децата, които още не са независими читатели.

Обмисляте ли да създадете родителска общност около сайта?

Яна Генова: Родителска общност около сайта вече се създава, родители се регистрират в „Книговище“ и следват страницата ни в социалните мрежи. От сайта родителите могат да получават препоръки и идеи за книги, които да предлагат на децата си. Семейното попълване на въпросници върху книги може да бъде много смислено и приятно занимание, защото е повод за общуване между поколенията. А често се случва децата ни да знаят повече от нас за Пипи или Карлсон, да не говорим за Хари Потър, Лили Чудото или Нарния, и това ги кара да се чувстват горди.

Образователен сайт като Уча.се печели популярност сред децата благодарение на видеоуроците и анимацията. Вие залагате на класическа форма от въпроси и отговори. Децата обаче имат и негативен опит с въпросите след уроците в учебниците. Как ще го преодолеете?

Яна Генова: Популярността на Уча.се се дължи и на това, че поднася учебното съдържание на разбираем език. Въпросите в „Книговище“ правят нещо подобно със съдържанието на книгите. Те не усложняват допълнително, а по-скоро разясняват и обогатяват преживяването от прочетеното. Освен това сами по себе си често са и смешни. Децата веднага разпознават закачката с класическата тестова форма и нямат проблем с това.

Мислите ли за други форми на провокиране на детското въображение – освен съставянето на въпросници?

Десислава Гаврилова: Мислим за засилване на елемента на споделяне около книгите, възможност за общуване в мрежа на децата, за съвместно творчество през платформата. Отделно обмисляме възможността за надграждането на читателски конкурси около „Книговище“. Възможностите са безкрайни и честно казано, ни засърбяват дланите, като си представяме как ще развием „Книговище“ в следващите години и десетилетия.

Бихте ли включили и аудиокниги в „Книговище“?

Десислава Гаврилова: Имаме много планове за дообогатяване на платформата, но ще ги развиваме постепенно. Те включват и създаването на въпросници по аудиокниги (в случаите, когато говорим за драматизации по детски книги, т.е. когато няма съответствие между текста на книгата и аудиоверсията му), но също и модул за насърчаване на медийната грамотност например. В момента обаче основното ни усилие е за доработването и изпълването със съдържание на основния модул на Книговище.бг, за да достигне той още през учебната 2019/2020 г. до възможно най-голям брой български деца.

Въпросите зададе Людмила Димова

Десислава Гаврилова е една от основателките и ръководителка на Центъра за култура и дебат „Червената къща“, както и основателка и председател на Европейската мрежа на центровете за дебати Time to Talk. Инициира и от 2016 г. насам курира и организира заедно с Музея на Виена и IWM ежегодния Виенски фестивал на идеите (Vienna Humanities Festival). Била е директор на центъра за изкуство и култура на Централноевропейския университет, както и основател-ръководител на програмата за изпълнителски изкуства за Централна и Източна Европа на Институт „Отворено общество“ – Будапеща. Завършила е театрознание в НАТФИЗ, публични политики в ЦЕУ, изучавала е културна политика в Оксфорд и кинодраматургия във ВГИК.

Яна Генова има над 20-годишен професионален опит в сферата на книгоиздаването, литературния превод, международния културен обмен. Директорка и основателка на фондация „Следваща страница“ и на Къщата за литература и превод в София, която развива първата в България международна резидентска програма за преводачи и писатели. В края на 90-те управлява програмата за подкрепа на книгоиздаването в 24 страни в Източна и Централна Европа на Институт „Отворено общество“ – Будапеща. Автор и съавтор в множество изследвания върху културните политики, читателските практики, литературния превод. Съавтор заедно с Георги Господинов на „Инвентарна книга на социализма“, „Просвета“, 2006. Завършила е културология в Софийския университет.