Култура / Брой 3 (2956), Март 2019

Мойто детство отива си, ала хитро ми смига,
че е пълна със приказки всяка възрастна книга...

Мая Дългъчева

Казват, че животът прилича на пътуване, което започва от детството, като непрестанно ни отдалечава от него, въвличайки ни във все нови и нови спирали на зрелостта. Така неусетно човек се откъсва от страната на удивлението, потъвайки нерядко в напълно обезчудесени светове и пространства. Адриана Гайдарова е сред щастливците, на които е дадено да не губят никога от очи земята на детството. От петнайсет години тя работи в сектор „Детска литература“ на Столичната библиотека, а от три години е и негов ръководител. Всяка сутрин денят ѝ започва сред лавици с детски книжки и деца от най-ранна до тийнейджърска възраст. Адриана има самочувствието на човек с поглед върху детската литература, върху избора и предпочитанията на днешните деца какво и как да четат. За щастие, твърди тя, през последните години отношението на децата към книгата и четенето се променя в добра посока. Нараства броят на читателите до седемгодишна възраст, все повече родители записват своите малчугани в библиотеката още преди да са тръгнали на училище. Всяка събота от няколко години в Детския отдел се провежда Часът на приказката по инициатива на писателката Юлия Спиридонова. За целта е обзаведена специална Стая за ранно детско развитие, в която се събират родители и техните дечица до 6-годишна възраст и някоя майка чете избрана от нея любима книжка. Идеята е да бъдат привлечени младите семейства да прекарват част от свободното си време сред книгите в библиотеката, където биха могли да общуват с други родители, да открият нови автори и произведения за своите деца. Всичко минава под формата на игра, вниманието на най-малките трудно може да бъде задържано за повече от десетина минути, затова освен книжки в стаята има и много играчки. Любими герои на днешните дечица са костенурчето Франклин и карираният слон Елмър, който им показва, че макар понякога да е изморително, всъщност не е никак лошо да имаш своя индивидуалност и да бъдеш различен. Оказва се обаче, че добрите стари Барбарони също не са забравени. Естествено първото, което привлича децата на тази възраст, е добрата илюстрация, затова най-търсени са богато илюстрираните книжки. Много обичани сред най-малките са и книгите на Джулия Доналдсън, илюстрирани от Аксел Шефлър: „Грузулак“, „Детето на Грузулака“, „Патилата на метлата“, „Разбойникът плъх“. „Прекрасни книжки с римуван текст и уникални илюстрации, малките са им луди фенове. Понякога, когато ни гостуват от детската градина, ни карат да им ги четем по три-четири пъти.“

Страхуват ли се децата или по-скоро техните родители от класическите страшни приказки? Според Адриана рисковете и страховете са нещо, от което се нуждаем още в детството, те са важни за развитието на психиката от най-ранна възраст. Затова и библиотеката предлага например новото издание на оригиналните текстове на приказките на братя Грим. „След като няколко майки се допитаха до нас – разказва библиотекарката, – те взеха тези приказки за своите деца и останаха очаровани. Разбира се, има и хора, които смятат, че би трябвало страшните приказки да се спестяват на децата, за да не им причиняват стрес. Аз обаче мисля, че е хубаво детето да опознава света, в който живее, с всички негови нюанси. Децата не са толкова плашливи, колкото си мислят родителите. Те могат да възприемат пълноценно една книга независимо от това, че в нея има страшни персонажи или случки. И е най-добре да им я представим в нейния автентичен вид, а не като преиначим историята.“ Да, има и родители, които се противят. Случвало се е да им правят забележка, задето библиотеката предлага новото издание на братя Грим, но това са по-скоро изключения. По-важното е, че фигурата на библиотекаря се възприема вече не така статично, сякаш е администратор, на него все повече се гледа като на човек, с когото можеш да се консултираш относно най-новите заглавия и подходящата литература за твоето дете.

Най-многобройна е групата на читателите от първи до четвърти клас. За тях се организират т.нар. екскурзии в библиотеката. Става дума за посещения на цели класове от различни столични училища. Библиотекарите им изнасят беседи за фонда и подредбата на книгите, а учениците получават читателски карти. Друга инициатива, насочена към тези деца, е т.нар. Седмица на…, посветена на видни детски писатели. Тя стартира през ноември 2017 г. с Астрид Линдгрен и нейната Пипи. Тогава библиотеката е посетена от близо 600 деца от 20 училища. Миналата година Адриана Гайдарова и нейните колеги организират Седмица на Алън Милн и Мечо Пух, събитие, което също се радва на интерес от страна на стотици деца. Какво представляват тези срещи? „Подготвяме презентация, в която им разказваме неизвестни за тях факти за автора и книгата с много снимки и илюстрации. Така децата научават неща, които не са знаели до този момент. Целта на инициативата е да запознаем децата по-отблизо със съответния автор и да предизвикаме у тях любов към неговото творчество. Определено имаше ефект, след това започнаха да се връщат и да изчитат всички книги на Астрид Линдгрен и на Алън Милн. Тази година още не сме решили на кого ще бъде посветена Седмицата, може би на Алиса и Луис Карол.“

Кои са любимите и най-търсени автори и заглавия от тези вече четящи деца? Тук все още са с приоритет богато илюстрираните книжки. Сред фаворитите са „Дневникът на един Дръндьо“ от Джеф Кини и „Кърпена глава“ на Гай Бас, гостувал на библиотеката през миналата година. От българските автори особено популярни са Юлия Спиридонова и Мая Дългъчева, а така също Божана Апостолова с поредицата за малката Божана и книжките на Весела Фламбурари. Да не пропуснем и „Приключенията на мотовете“, изключително интересната поредица на Радостина Николова, подходяща за 7–8-годишните. Що се отнася до класическите приказки, те остават търсено и любимо четиво и на тази възраст. Децата в първи, втори и трети клас продължават да четат братя Грим, Шарл Перо, Андерсен, Джани Родари. Класиката в българската детска литература обаче върви доста по-мъчно и се чете по-скоро по задължение, тъй като е включена в учебната програма. „По-старата българска литература определено ги затруднява. „Тошко Африкански“ и „Патиланско царство“ например не са сред най-предпочитаните произведения, оказва се, че езикът на тези книги е малко архаичен за съвременните деца. Те предпочитат да четат съвременни български автори и чужда литература.“ Тук Адриана отбелязва и детските шедьоври от велики писатели: „Съвет към малките момичета“ от Марк Твен, „Вдовицата и папагалът“ на Вирджиния Улф и „Котаракът и дяволът“ на Джеймс Джойс, които децата на тази възраст харесват и търсят.

Малко по-големите, определяни вече като тийнейджъри, си имат ясен фаворит – Роалд Дал. Него учениците четат не по задължение, а за удоволствие. Друг предпочитан от тях автор е Рик Риърдън, известен с книгите си, в които оживяват героите от древногръцката, египетската, скандинавската митология. Според Адриана Гайдарова днешните деца предпочитат Риърдън, а не Николай Кун например, „защото той ги запознава с митологията по един изключително интересен начин и същевременно на достъпен и разбираем за тях език“. Сред най-харесваните автори от децата на тази възраст са още Дейвид Уолямс и Джон Грийн. „Повечето книги на Уолямс са доста тъжни и не винаги завършват с хепиенд. Въпреки това децата много ги харесват и финалът на книгите не ги стряска или натъжава. Историите са поднесени с хумор и същевременно подготвят читателя и за тъжната страна на живота.“

Кои са най-популярните български автори сред тийнейджърите? Едва ли ще се изненадате, тук Адриана изрежда имената на влогърите Стан, Емил Конрад, Стефи, ‘Айде БГ. „Не, не, тийнейджърите не ни търсят за консултации, те директно изискват. Обикновено идват и казват: „Моля, дайте ми новата книга на Стан“. Обикновено търсят „Невидим“, „Измамен“ или „Органайзерът“. Не смятам, че в такива случаи трябва да се подхожда негативно и с недоверие. Напротив, по-добре е да разберем за какво става дума. Между другото, „Органайзерът“ е доста полезна книга за всеки тийнейджър. Тя действително е оформена като органайзер, в който същевременно има много полезни съвети. Старая се да съм в час с всичко най-модерно сред тийнейджърите. Трябва да видя, да прочета, да се запозная, за да мога да общувам с тях пълноценно. Разбира се, това не е никак лесно, тъй като има много нови автори и заглавия, които са популярни сред тях. Понякога, макар и рядко, те идват и казват: „Моля, препоръчайте ми интересна книга“. Аз пък от своя страна се ориентирам по техните искания. Естествено следя и онова, което излиза на книжния пазар, но най-вече общувам с тях.“

Литературният клуб „Летящо прасе или четящ тийнейджър“ е инициатива отново на Юлия Спиридонова и на Детския център на Столичната библиотека. Всеки месец участниците в клуба обсъждат избрани заглавия и теми, обявени предварително на страницата на „Летящото прасе“ във Фейсбук. На срещите често гостуват писатели, влогъри, преводачи, издатели, психолози. Защо летящо прасе? Защото е толкова странно да видиш четящ тийнейджър, колкото и летящо прасе. Така казва Юлия Спиридонова, така възниква и идеята. В интерес на истината, твърди Адриана, четящите тийнейджъри съвсем не са малко. „Това е нещо като клуб по интереси, момчетата и момичетата обсъждат книги и заглавия, които са им интересни, те сами задават темите. Например за Хелоуин си говориха за страшното в литературата. Събират се и всеки споделя какво е прочел, какво в дадена книга му допада и какво – не. И това е изключително интересно, защото обменят мисли, опит, информация. За нас пък е радостно, защото те четат и обсъждат съвсем сериозно книгите, които са прочели.“ Литературният клуб на четящия тийнейджър се провежда всяка последна събота от месеца. Има си редовни членове, които са вече приятели, но идват и нови деца. Срещите са винаги интересни и обикновено много динамични, нерядко се водят разпалени дискусии.

Книжната награда на децата „Бисерче вълшебно“ е инициатива на фондация „Детска книга“ и Столичната библиотека. Нейната цел също е да насърчи четенето, да върне децата в библиотеките и да ги срещне с книгите. Засега това е единствената подобна награда в България с детско жури. Заглавията, които се номинират, са детско-юношески четива, които не се изучават в училище, излизат за първи път на български език и са публикувани в предходната на гласуването календарна година. В „Бисерче вълшебно“ могат да гласуват само и единствено деца от 5 до 16-годишна възраст. Номинираните книги са разделени в четири възрастови категории за художествена литература и една допълнителна категория за нехудожествени заглавия. Най-малките са откриватели, а по-големите: изследователи, мечтатели или майстори. „Кое е най-хубавото за нас? Това, че щом децата видят каталога с номинираните книги, те идват в библиотеката, за да ги заемат и прочетат. Ние сме техни партньори, обсъждаме прочетените книги, даваме им съвети как да гласуват. Винаги е ползотворно, когато четенето се съпровожда от състезателен елемент или някаква игра.“

След няколкото години работа в Детския отдел на Столичната библиотека Адриана Гайдарова е наясно с едно: трябва да се започне от най-малките, усилията трябва да се насочат към децата в най-ранна възраст, необходимо е да се тръгне от самото начало. „Има изпуснати поколения, най-вече поколението на 20–30-годишните, които останаха далеч от книгите. За щастие сегашните майки са изключително мотивирани и отговорни. Те сами водят децата си в библиотеката, тъй като осъзнават, че за тях е важно да се срещнат с книгите от най-ранна възраст. Защото, както казва и Елин Пелин: „Любовта към книгата и интересът към литературата, ако не се развие у човека още когато той е дете, не може да се развие никога“.