Култура / Брой 1 (2950), Септември 2018

„К като всичко“, Яна Букова, издателство „Жанет 45“, 2018 г.

Тук са Дъмпти Младши, който е поставил своя портрет до портрета на прочутия си дядо – Дъмпти Старши, вероятно преди да насочи оръжието към слепоочието си; Мария-Лаура, която разполага с безкрайно търпение, Солидад – и която ухае на ванилия и стипца, и която „привлича нещастията, както цветето привлича насекомите, както кръвта привлича насекомите“, детегледачката Нана, която здраво държи ръката на детето; Михаил Сергеевич, който крачи неспокойно като дете нагоре-надолу из коридорите на влака…

И още: за кратко се появява още една Солидад, сякаш Яна Букова е вмъкнала мимоходом тук история й – как в навечерието на сватбата си тя става жертва на своята завистлива сестра Мария, която слага натрошено стъкло в сладкишите, за да убие годеника й Антонио… Тук е също и Уипмън, баща на две деца, детектив или полицейски служител, от онзи тип, който винаги става жертва на лошите. Поне в треторазредните филми…

Това е само бърз поглед върху имената на героите, които преминават и задвижват действието в разказите на Яна Букова. Имаме още безименен будистки монах и неговия учител, а също и анонимна комисия, която се интересува от механизмите на избора – как въобще успяваме да изберем между две еднакви ябълки, между две еднакви борчета или две абсолютно еднакви шапки.

Дори само от имената на героите тук става ясно, че Яна Букова играе – експериментира с формата, заиграва се със сюжетите и с познатите стилистики, разглобява и сглобява света, пренарежда пъзела от истории и така се появяват тук тези герои с характерни и значещи имена.

Веднъж имаме намигане към класическите руски литературни образци или към трилъра, друг път попадаме в кафкиански сюжет, а следващия път сме въвлечени в латиноамерикански сериал. А единственият ориентир, който ни е оставен, е иронията. И знанието, разбира се, че нищо все пак не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.

Затова пък имаме свободата добре да огледаме тези светове и да направим опит сами да се ориентираме.

„Вечер, привечер, когато светлината е сива между дърветата и почти уеднаквява предметите и сенките им, от прозореца си виждам тялото на вестителя в градината. Дипли пръст – парче от дрехата му, един обърнат камък – захвърлената обувка, вкопчена в пръстта, вкоренена ръката му. Постепенно се стъмнява и картината става все по-ясна. В къщата запалват първите лампи. Посланието никога не стига.“ (из „Каменният квартал“)

Тук не само имената на героите са значещи, но Яна Букова е внимателна към детайлите – и към думите, но и към жестовете, цветовете, ароматите, хилядите подробности, които правят света цял. Детайлите тук оживяват – светът е шарен и непредсказуем, трябва двойно повече внимание, за да се проследи всяко движение. Това е свят, който изисква активното съдействие на читателя – за да се ориентира, да открие логиката на героите и да се включи в играта. Покана за игра е дори заглавието „К като всичко“.

Между другото, този сборник с разкази идва вече с история – издаден през 2006 г. от издателство „Стигмати“, бързо изчерпан, сега се появява с новата корица на Яна Левиева и още една допълнителна история – коледния разказ „Когато семейство седи около масата“.

„Когато семейство седи около масата – казва Виктор, – най-вероятно е да се окаже трилър“, пише Яна Букова, която пак ни подсказва, че иронията е един от кодовете, през които могат да бъдат разчетени тези разкази, дето все правят опити да се измъкнат от формата.