Мисли по път – непубликувано

Мисли по път – непубликувано

Отново думата „чужбина“ означава за мен най-примамливо царство от чужди, непознати цветове, от непознати думи и звуци, от светлина и простор, пълни с оптимизъм и чувството, че планетата ти принадлежи толкова, колкото и ти принадлежиш на нея. Мисля, че за нас, днешните българи, живели под произвола на крепостния режим, думата „чужбина“ съдържа много повече приказност, отколкото реалност, и пътуването до нея е нещо надвишаващо мистериозното обаяние на пътуването на старите българи до Божи гроб. [...]

Нравите подивяват, справедливостта е безпризорна

Политиката е болката, която възниква, когато други хора искат друго. Затова можем да приемем обществата като общности на болката, също и като общности на нараняването и нервността, или комуни в спор. Тези дни все по-често мисля за Никлас Луман и неговата теза: това, което знаем за света, го знаем чрез медиите. Медиите са устройства за циркулация на темите. Това е едната половина от истината: знанието за света възниква предимно медийно, т. нар. личен опит винаги играе по-малка роля. [...]

Всекидневни чудеса

Вярно е, че старостта разрушава божествената красота на човешкото лице, за да може да го разпилее в пръстта. Но не винаги. Погледнете старческите портрети на Леонардо или Рембранд, късните фотографии на Одън. Тази достолепна утаена духовна красота не е достъпна и за най-прекрасната младост. Тя не е цветът, а зрелият плод на живота. [...]

Във фризера на соцреализма. Разговор с Евгений Добренко

Освен литературата на самиздат и тамиздат съществува и литература на Госиздат, тоест литературата, която издават държавните издателства. Всичко най-интересно от съвременната литература, което се чете през 60-те, 70-те и 80-те г. до перестройката, е тъкмо тази литература, която наричам литература с двоен адресат. Става дума за писателите, които, от една страна, сякаш поставят неудобни за властта въпроси и дават неортодоксални отговори, а от друга – се вписват много добре в системата. [...]

Авангардът и революцията

В Русия в навечерието на Първата световна война авангардистки подход откриваме у художници като Кандински, Ларионов, Гончарова, Малевич и много други, у поети като Хлебников, Маяковски и други футуристи, у театрали като Майерхолд. Авангардистите по общо правило смятат себе си за революционери, всеки в своята област, като мнозина от тях изразяват жива симпатия към обществено-политическата революция, макар да не участват в нея. [...]