Мисли по път – непубликувано

Мисли по път – непубликувано

Отново думата „чужбина“ означава за мен най-примамливо царство от чужди, непознати цветове, от непознати думи и звуци, от светлина и простор, пълни с оптимизъм и чувството, че планетата ти принадлежи толкова, колкото и ти принадлежиш на нея. Мисля, че за нас, днешните българи, живели под произвола на крепостния режим, думата „чужбина“ съдържа много повече приказност, отколкото реалност, и пътуването до нея е нещо надвишаващо мистериозното обаяние на пътуването на старите българи до Божи гроб. [...]

Антидисидентстващият дисидент. Разговор с Димитър Кенаров

Голямата мечта на Георги Марков е да пробие на западния пазар, да бъде част от една по-космополитна култура, да плува, както би се изразил той, заедно с китовете и делфините в океана, а не с хамсията и цацата в родния гьол. Всъщност това е чисто професионалната причина да напусне България: желанието да седне на една маса с големите играчи, да изпита собствения си талант, да го стисне между зъбите си и да провери дали е направен от истинско злато. [...]

Дневник 1969 г. – непубликувано

Сигурно всичко е много просто, животът на хората – земни форми, животът на природата – земна форма, и животът на духа – земна форма, ти чувстваш присъствието на тази начална и крайна простота, ти я търсиш, за да намериш чрез нея себе си, да определиш определимото, да свалиш от себе си бремето на самонепознаването, да изскочиш жив или мъртъв от световната инерция, да надвиеш всемогъщия начален тласък, който те води в пълна неизвестност. [...]